Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

От ранните си дни в „Епъл“ знаех, че процъфтяваме, когато създаваме интелектуална собственост. Ако хората копираха или крадяха софтуера ни, щяхме да изхвърчим от бизнеса за нула време. Ако не бе защитен, нямаше да имаме никакъв стимул да правим нов софтуер или дизайн. Ако я нямаше защитата на интелектуалната собственост, творческите компании също щяха да изчезнат – или пък въобще да не бъдат основани. Имаше обаче и една по-проста причина: да се краде е лошо. Вреди на други хора. И на собствената ти личност.

Той обаче знае, че най-добрият начин да спреш пиратството – единственият всъщност – е да предложиш по-добър вариант на „удивително малоумните услуги“ на музикалните компании.

– Ние вярваме, че 80 % от хората, които крадат, в действителност не желаят да го правят. Просто нямат законна алтернатива – обяснява той пред Анди Лангър от „Ескуайър“. – Затова си казахме: „Нека им дадем легална възможност за това.“ Така всички печелят: музикалните компании, музикантите и „Епъл“. Печелят и потребителите, защото получават една много по-добра услуга, без да се налага да стават крадци.

И така, Джобс се заема да създаде iTunes магазин и да убеди петте най-големи звукозаписни компании да разрешат в него да се продават дигитални версии на песните им.

– Никога не ми се е случвало да отделям толкова време, за да накарам някого да направи онова, което е добро за него – спомня си той.

Тъй като компаниите се притесняват за това, как ще се прави ценообразуването и как албумите ще се разбиват на отделни песни, Джобс решава новата услуга да се предлага само за „Макинтош“, който държи едва 5 % от пазара. Така биха могли да тестват идеята му при съвсем нисък риск от загуби.

– Използвахме малкия си пазарен дял като предимство. Доводът ни бе, че дори магазинът ни да навреди на пазара, няма да разруши цялата вселена – разказва Джобс.

Той иска дигиталните песни да се продават на цена 99 цента, което прави покупката им лесна и подвластна на импулса. От сумата звукозаписните компании ще получават 70 цента. Джобс настоява, че тази алтернатива е доста по-привлекателна от месечния абонамент. Вярва, че хората създават особена емоционална връзка с песните, които обичат. Те искат да притежават Sympathy for the Devil или Shelter from the Storm, не просто да ги наемат. Както казва тогава на Джеф Гудел от „Ролинг Стоун“:

– Смятам, че дори и музикалният еквивалент на „Второто пришествие“ (The Second Coming) може да няма успех, ако се пусне по абонаментния канал.

Освен това Джобс настоява в магазините iTunes да се продават и отделни песни, не само цели албуми. Именно това е и най-сериозната причина за конфликта със звукозаписните компании, които правят пари от продажбата на албуми с две-три страхотни песни и десетина посредствени, които са само за пълнеж. За да получат онази песен, която искат, потребителите трябва да закупят целия албум. Някои музиканти пък смятат, че от артистична гледна точка не е добре произведенията им да бъдат „разчленявани“.

– Добрият албум си има собствен ритъм и течение – казва Трент Резнър от „Найн Инч Нейлс“. – Песните се допълват. Това е моят начин за правене на музика и така ми харесва.

Възраженията обаче са по-скоро теоретични.

– Пиратството и свалянето на музика от интернет вече се бяха погрижили за разчленяването на албумите – припомня си Джобс. – Нямаше начин да се преборим с пиратите, освен ако не продаваме отделни песни.

В центъра на проблема стои пропастта между хората, които обичат технологията, и онези, които обичат изкуството. Джобс пък държи и на двете, както вече е демонстрирал в „Пиксар“ и „Епъл“, затова иска да изгради мост над тази бездна. Ето какво обяснява той по-късно:

Когато отидох в „Пиксар“, разбрах, че има едно особено разделение. Технологичните компании не разбират творчеството. Не оценяват интуитивното мислене, каквото притежават например музикалните агенти в която и да било музикална компания (те могат да прослушат работата на стотици музиканти и да

усетят