Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

кои пет от тях ще имат успех). Вместо това си мислят, че творческите хора по цял ден се излежават на кушетките си и зяпат тавана. Смятат ги за недисциплинирани, защото никога не са виждали колко мотивирани и последователни са работещите в „Пиксар“ например. От друга страна, в музикалните компании нямат ни най-малка идея какво представляват технологиите. Мислят си, че могат просто да излязат и да наемат няколко инженери. А пък това е все едно ние от „Епъл“ да си наемем някакви случайни типове да правят музика за нас. В най-добрия случай ще попаднем на посредствени продуценти и музиканти – точно както музикалните компании в крайна сметка се забъркаха с некадърни инженери. Аз съм един от малкото, които разбират, че трябва да притежаваш интуиция и творческо мислене, за да създаваш технологични продукти. Едновременно с това знам, че за да правиш нещо артистично, да твориш, трябва да си много дисциплиниран.

Джобс започва да си блъска главата как да накара музикалните компании да участват в замисления от него iTunes Store. Той отдавна се познава с Бари Шулер, изпълнителния директор на подразделението AOL на „Тайм Уорнър“.

– Пиратството пречи на всички, направо ще ни гръмнат бушоните така – казва Шулер на Джобс. – Трябва да използваш довода, че твоята услуга е цялостна, че притежаваш всичко необходимо – от iPod до магазина – и следователно предлагаш най-добрата защита за музиката.

Един ден през март 2002 г. Джобс се обажда на Шулер, който пък решава да включи в конферентен разговор и Видич. Джобс пита Видич дали би дошъл в Купертино заедно с изпълнителния директор на „Уорнър Мюзик“ Роджър Еймс. Този път Джобс е очарователен. Еймс е язвителен, забавен и интелигентен британец, който напомня на Джеймс Винсънт и Джони Айв, а Джобс харесва такива хора, затова се представя откъм най-добрата си страна. В началото на срещата дори играе необичайната за него роля на дипломат. Еймс и Еди Кю, който отговаря за iTunes, започват да спорят защо радиото не е толкова популярно в Англия, колкото в Съединените щати. Джобс се намесва с думите:

– Ние знаем много за технологиите, но не сме така наясно с музиката. Затова нека спрем със споровете!

Еймс тъкмо е загубил в заседателната зала на собствената си компания битката за подобряването на новата услуга на AOL.

– Когато свалях музика с AOL, никога не можех да открия песента на скапания си компютър – припомня си той.

Затова, когато Джобс демонстрира прототипа на новия магазин iTunes, Еймс силно се впечатлява.

– Да, да, тъкмо това ни трябваше – казва той. От името на „Уорнър Мюзик“ се съгласява да участва в сделката и предлага да уговори и други музикални компании да се включат.

Джобс се качва на самолета и отлита на изток, за да демонстрира услугата и пред други членове на ръководството на „Уорнър Мюзик“.

– Седна пред своя „Мак“ като дете, което вижда играчка – разказва Видич. – Той не се държеше като останалите изпълнителни директори. Беше напълно погълнат от продукта.

Еймс и Джобс започват да уговарят подробностите около iTunes Store, включително колко пъти дадена песен може да се сваля на различни устройства и как да работи системата за защита на авторските права. Много скоро стигат до съгласие и се заемат с „прикоткването“ на други музикални компании.

Как се събират котки в чувал

Ключовият играч, когото трябва да привлекат, е Дъг Морис, председател на „Юнивърсъл Мюзик Груп“. Той притежава правата на музиканти като U2, Еминем и Марая Кери, както и музикалните лейбъли „Мотаун Рекърдс“ и „Интерскоуп-Гефен-A&M“. Морис охотно се съгласява да поговорят. Той е по-разстроен от всеки друг магнат заради пиратството, а и му е писнало от посредствените инженери и въобще служителите, които отговарят за технологиите в музикалните компании.

– Ситуацията беше като в Дивия запад – спомня си Морис. – Никой не продаваше дигитална музика, а пазарът бе наводнен от пиратите. Всичките ни опити да ги спрем се проваляха. Просто имаше твърде голяма разлика в уменията на хората от музикалната индустрия и тези, заети в сферата на технологиите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное