Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Когато Еймс влиза с Джобс в офиса на Морис на „Бродуей“, го инструктира накратко какво да каже. Стратегията му се оказва успешна. Морис наистина е впечатлен, че Джобс контролира целия процес – от производството на устройствата (iPod) до продажбата на музиката (в магазина iTunes). По този начин едновременно улесняват потребителите и защитават интересите на звукозаписните компании.

– Стив постигна нещо великолепно – обяснява Морис. – Той предложи цялостна система: магазина iTunes, софтуера за работа с музиката, самия iPod. Всичко бе така гладко и изпипано. Даваше ни целия пакет, без никакви пропуски и недостатъци.

Морис се убеждава, че Джобс притежава технологичната визия, която така драстично липсва на музикалните компании.

– Естествено, че ще разчитаме на Стив Джобс да го направи – казва на собствения си вицепрезидент по технологиите, – защото в „Юнивърсъл“ нямаме нито един специалист в сферата.

Техническият му отдел изобщо не харесва това изказване. Служителите там нямат никакво желание да работят с Джобс при тези условия. Налага се Морис няколко пъти да им заповядва да преустановят възраженията си и бързо да сключат сделката. В крайна сметка успяват да добавят още няколко ограничения към FairPlay, системата за защита на авторски права на „Епъл“. Сега вече закупената песен не може да се качва на кой знае колко устройства. Като цяло обаче се съгласяват с концепцията за iTunes Store, замислена от Джобс заедно с Еймс и колегите му от „Уорнър“.

Всъщност Морис е така запленен от Джобс, че вика Джими Айовин, бързо приказващия и малко рязък шеф на „Интерскоуп-Гефен-A&M“. Айовин и Морис са първи приятели, в продължение на трийсет години всеки ден си говорят по телефона.

– Когато се запознах със Стив, реших, че той е нашият спасител. Веднага се обадих на Джими да дойде и да си каже мнението – спомня си Морис.

Джобс умее да е много чаровен, когато реши. Именно този чар използва върху Айовин, когато той пристига в Купертино за демонстрацията.

– Виждаш ли колко е елементарно? – пита той Айовин. – Техничарите от твоя отдел никога няма да се справят. В музикалните компании няма човек, който да може да го направи толкова просто.

Айовин веднага се обажда на Морис:

– Тоя тип е уникален! – казва му. – Ти си прав! Той наистина има решение, и то много добро!

Двамата недоволно се чудят защо са изгубили цели две години в опити да работят със „Сони“, без да постигнат абсолютно нищо.

– „Сони“ никога няма да измислят какво да се направи – казва Айовин на Морис.

Двамата се съгласяват да прекратят работата със „Сони“ и вместо това да се договорят с „Епъл“.

– Нямам никаква представа как „Сони“ изпуснаха тази възможност, умът ми не го побира. Това е издънката на столетието! – заявява Айовин. – Освен това Стив уволняваше служители, ако различните отдели не работеха заедно, докато отделите на „Сони“ воюваха един с друг.

И наистина, „Сони“ представлява пълната противоположност (и то не в добрия смисъл) на „Епъл“. Компанията има подразделение за електроника, което произвежда нелоши продукти, както и музикално, включващо множество обичани изпълнители като Боб Дилън. И двете обаче се стараят да защитят само собствените си интереси и така компанията никога не успява да се организира и да пусне собствена цялостна услуга.

Анди Лак, новият изпълнителен директор на „Сони Мюзик“, има незавидната задача да преговаря с Джобс за това „Сони“ да продава музиката си в iTunes Store. Интелигентният, макар и много невъздържан Лак току-що е поел поста. Преди това е направил завидна кариера в сферата на телевизионната журналистика, бил е продуцент в „Си Би Ес Нюз“ и президент на Ен Би Си, и много добре знае как да преценява хората и същевременно да запазва чувството си за хумор. Той веднага осъзнава, че идеята „Сони“ да продава песните си в магазините iTunes е едновременно откачена и абсолютно задължителна – нещо, което впрочем важи за голяма част от решенията в музикалния бизнес. „Епъл“ са в ролята на пладнешки обирджии – правят пари не само от процента си от продажбите на песни, но и от стимулирането на продажбите на iPod. Лак вярва, че след като музикалните компании имат такава роля за успеха на iPod, би трябвало да получават процент от печалбата за всяко продадено устройство.

В много от разговорите им Джобс се съгласява с него и заявява, че иска да бъдат истински партньори.

– Стив, ще ме спечелиш веднага, ако се съгласиш да ни дадеш нещо, каквото и да било, за всяка продажба – отсича Лак с тътнещия си глас. – iPod е прекрасно устройство, само че нашата музика помага то да се продава. Това за мен означава истинско партньорство.

– Напълно съм съгласен – отвръща Джобс неведнъж.

После обаче отива при Дъг Морис и Роджър Еймс да се оплаква (и да заговорничи), че Лак просто не схваща за какво става дума, че въобще не разбира какво представлява музикалният бизнес, че изобщо не е умен като тях, Морис и Еймс.