Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Хрумна ми откачената идея, че можем да продаваме същата бройка компютри, както преди, но чрез реклама на iPod, а не на iMac. Освен това iPod представя „Епъл“ като компания на иновациите, насочена към младите. Така че прехвърлих 75 милиона долара в кампанията на iPod, макар че този клас устройства не оправдават дори една стотна от сумата. Това означаваше, че напълно доминираме пазара на музикални плейъри. Изпреварихме всички с коефициент 100.

По телевизията са показани стилизираните силуети, танцуващи на музика, подбрана от Джобс, Клоу и Винсънт.

– Изборът на музиката се превърна в основния ни източник на забавление по време на ежеседмичните маркетингови срещи – разказва Клоу. – Пускахме откъс от някое готино парче, а Стив веднага отсичаше: „Ужасно е!“ Налагаше се Джеймс да го убеждава.

С помощта на тези реклами популярност придобиват редица нови групи. Сред тях най-известни са „Блек Айд Пийс“; рекламата с тяхната песен Hey Mama е класика в силуетния жанр. Често когато предстои да се направи някоя нова реклама, Джобс променя мнението си в последния момент. Обажда се на Винсънт и го кара да спре продукцията. Казва му: „Звучи твърд поп“ или пък „Звучи банално“. После добавя: „Дай да я спрем“. Джеймс се шашва, започва да се суети и се опитва да го уговори. „Почакай малко, сигурен съм, че ще е супер“ – спори той. В крайна сметка Джобс омеква, рекламата се появява на бял свят и той се влюбва в нея.

Джобс представя iPod на 23 октомври 2001 г. по време на един от типичните си зрелищни спектакли. „Ще ви подскажа: не е „Мак“ – гласи закачливият текст на поканата. След като описва техническите възможности на продукта и настъпва време да го покаже, Джобс не изпълнява коронния си номер с отиването до масата и дръпването на кадифеното покривало. Вместо това казва:

– Имам нещо в джоба си. – Бръква в джоба на дънките си и измъква оттам лъскавото бяло уредче. – Това невероятно малко устройство побира хиляда песни... А самото то се побира в джоба ми. – Пъхва го обратно и бавно слиза от сцената под бурни ръкопляскания.

Първоначално в средите на технологичните маниаци витае скептицизъм, особено по отношение на цената от 399 долара. По блогове и сайтове се разпространява шегата, че iPod означава „цените се определят от идиоти“. Независимо от тези начални реакции, скоро то става хит сред потребителите. Нещо повече – iPod става олицетворение на всичко, в което е предопределена да се превърне „Епъл“: поезия, обвързана с технологията, изкуство и творчески импулси, преплетени с инженерна наука, дизайн, който е едновременно смел и опростен. Лесен е за употреба, защото е резултат от интегрирана система: компютър, FireWire, самото устройство, софтуер и възможсност за работа със съдържанието. Когато извадиш айпода от кутията му, той е толкова красив, че сякаш излъчва сияние. Пред него останалите музикални плейъри изглеждат като боклуци, измислени и изработени в Узбекистан.

От времето на първия „Мак“ компанията не е имала толкова ясна продуктова стратегия, нито толкова точна визия за бъдещето си развитие и място.

– Ако някой някога се зачуди защо съществува „Епъл“, ще му покажа това [iPod], защото то е един доста добър пример – казва Джобс на Стив Леви от „Нюзуийк“ по онова време.

Возняк, който по принцип изпитва силно недоверие към интегрираните системи, преразглежда философията си.

– Леле, наистина има логика „Епъл“ да са първите, които са се сетили за това! – ентусиазирано заявява той, когато се появява iPod. – В крайна сметка, през цялата си история „Епъл“ прави и хардуера, и софтуера, затова те работят най-добре заедно.

В същия ден, когато Леви пише ревюто си за iPod, той има среща за вечеря с Бил Гейтс и му показва устройството.

– Видяхте ли го вече? – пита.

И разказва каква е била реакцията му:

– Гейтс изпадна в особен унес, който ми напомни за онези сцени в научнофантастичните филми, когато извънземното открива някакъв нов, напълно непознат предмет. То създава нещо като енергиен тунел между себе си и предмета, през който сякаш „всмуква“ директно в мозъка си цялата възможна информация за непознатия обект.

Известно време Гейтс си играе със скрола и пробва всички възможни комбинации на копчетата, а погледът му остава прикован в екрана.

– Страхотен продукт – казва най-накрая. После, след кратко мълчание, добавя замислено: – И става само за „Макинтош“, така ли?

ГЛАВА 31

Магазинът iTunes

Спасителят на звукозаписните компании

„Уорнър Мюзик”