Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Говорихме много за фокусирането и за това, как да подбираш хората си. Как да разбереш кой е надежден и как да създадеш ръководен екип, на който можеш да разчиташ. Казах му какви трикове да използва, за да не позволи компанията му да се напълни с посредствени играчи и да западне. Основното, на което наблегнах, беше фокусът. Какво очакваш от „Гугъл“, когато се разрасне? Сега там нещата са хаотични. Кои са петте продукта, върху които искаш да се съсредоточиш? Зарежи всички останали, защото те спъват. Превръщат те в „Майкрософт“. Карат те да произвеждаш неща, които „стават“, но не са изключителни. Опитах се да му помогна колкото мога. Ще продължавам да помагам и на хора като Марк Зукърбърг. Така ще прекарам част от времето, което ми остава. Мога да помогна на следващото поколение да запомни завета на великите компании тук и да продължи традицията. Силициевата долина много ми помогна. Това е най-добрият начин да се отблагодаря.

Новината, че Джобс си е взел отпуск по болест, кара и други да отидат на поклонение в Пало Алто. Бил Клинтън го посещава и двамата разговарят на всякакви теми, от Близкия изток до американската политика. Най-емблематичното посещение обаче е това на другия компютърен гений, който повече от три десетилетия е съперник на Джобс и негов партньор в изграждането на информационния век.

Бил Гейтс никога не е спирал да се възхищава на Джобс. През пролетта на 2011 г. вечерях с него и обсъждахме глобалните инициативи на фондацията му в помощ на здравеопазването. Гейтс сподели удивлението си от успеха на iPad и това, че въпреки болестта си Джобс не спира да измисля начини да го усъвършенства:

– Аз се опитвам да спася света от малария и други подобни, а Стив продължава да измисля удивителни нови продукти. Може би трябваше да остана в играта.

Усмихна се, за да ми покаже, че се шегува – поне отчасти.

Чрез общия им приятел Майк Слейд Гейтс урежда да посети Джобс през май. В деня преди срещата, на Стив му става зле и посещението е отложено. Един ден обаче Гейтс влиза през отворената задна врата на дома му и заварва Ийв да учи на масата в кухнята.

– Тук ли е Стив? – пита той и момичето посочва към хола.

Двамата мъже прекарват над три часа заедно, като се отдават на спомени.

– Бяхме като стари бойни другари, говорехме си за далечните времена – разказва Джобс. – Той бе по-щастлив от всякога и аз не спирах да си мисля колко здрав изглежда.

Гейтс също е удивен, защото Джобс, макар и страшно изпит, все още кипи от енергия. Той не се притеснява да говори за болестта си и поне през този ден изглежда оптимистично настроен. Разказва на Гейтс, че прицелната терапия била „като да подскачаш от една водна лилия на друга“ в опит да надбягаш рака.

Джобс повдига въпроса за образованието и Гейтс му описва как си представя училищата на бъдещето, когато учениците самостоятелно ще гледат лекции и видеоуроци, а в класната стая само ще обсъждат материала и ще решават задачи. И двамата са на мнение, че компютрите се използват твърде ограничено в училищата – много по-малко, отколкото в други области като медиите, медицината и правото. За да се промени това, Гейтс смята, че компютрите и мобилните устройства трябва да предоставят уроци, съобразени с всеки отделен ученик.

Освен това разговарят много за радостите на семейния живот – че са срещнали подходящата жена и колко са щастливи с такива добри деца.

– Много се смяхме на късмета му да срещне Лорийн, благодарение на която е запазил част от разсъдъка си, и на моя да срещна Мелинда, благодарение на която съм почти нормален – спомня си Гейтс. – Обсъждахме също колко е трудно за децата ни да имат такива бащи и как да ги облекчим. Беше много личен разговор.

По едно време Ийв, която няколко пъти е ходила на конни състезания с дъщерята на Гейтс Дженифър, влиза при тях и Гейтс я пита кои скокове харесва най-много.