Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

През февруари 2011 г. Дуър планира скромна вечеря в чест на Обама в дома си в Силициевата долина. Той, Джобс и съпругите им отиват на вечеря в „Евиа“ – гръцка таверна в Пало Алто – за да направят списъка на гостите. Сред десетината поканени компютърни магнати са Ерик Шмит от „Гугъл“, Каръл Барц от „Яху“, Марк Зукърбърг от „Фейсбук“, Джон Чеймбърс от „Сиско“, Лари Елисън от „Оракъл“, Арт Левинсън от „Дженентек“ и Рийд Хейстингс от „Нетфликс“. Джобс обръща внимание на различни подробности около вечерята, включително и на храната. След като прочита примерното меню, изпратено му от Дуър, заявява, че някои от ястията – скариди, риба треска, салата с леща – са твърде префърцунени „и не ти отиват, Джон“. Особено категорично се противопоставя на десерта – торта с крем и шоколадови трюфели. Организаторите от Белия дом обаче надделяват, като казват на доставчика, че президентът много обича торта. Поради загубата на тегло Джобс лесно го втриса, затова Дуър пуска отоплението толкова силно, че Зукърбърг обилно се поти.

Седнал до президента, Джобс дава начало на разговорите, като заявява:

– Независимо от политическите ни убеждения искам да знаете, че всички тук сме готови да сторим най-полезното за страната си.

Въпреки това вечерята започва с цял поменик от предложения какво трябва да направи президентът за бизнеса. Чеймбърс например предлага да се приеме закон за репатриране на капитали, който да освобождава големите корпорации от данъци върху приходи от чужбина, ако в определен срок ги инвестират в САЩ. Това подразва президента, а също и Зукърбърг, който прошепва на седналата до него Валери Джарет:

– Трябва да обсъждаме какво е важно за тази страна. Защо говори кое е хубаво за него?

Дуър призовава всички просто да изброят какво според тях трябва да се направи. Когато идва неговият ред, Джобс предлага всеки чуждестранен студент, завършил инженерна специалност в САЩ, да получава виза за престой в страната. Обама изтъква, че това е възможно само в рамките на „Закона на мечтите“ (Закон за развитие, подпомагане и обучение на малолетни с чуждо гражданство), който би позволил на нелегални имигранти, пристигнали в страната като малолетни и завършили гимназия, да получат американско гражданство – нещо, което републиканците са блокирали. Джобс вижда в това дразнещ пример за вредното влияние на политиката върху обществото.

– Президентът е много умен човек – смята той, – но през цялото време ни разправяше защо едно или друго не може да бъде направено. Това ме вбесява.

Джобс настоява да се намери начин за обучение на повече американски инженери. Казва, че в Китай „Епъл“ осигурява работа на 700 000 фабрични работници благодарение на факта, че има 30 000 инженери на място, които да ги ръководят.

– В Америка не можеш да намериш толкова много.

Не е необходимо тези инженери да имат докторантура или да са гении; трябва просто да притежават основни технически познания. Техникумите и техническите университети могат да осигуряват такива кадри.

– Ако успеете да обучите толкова инженери, ще можем да преместим по-голяма част от производството си тук – заявява той.

Аргументите му впечатляват президента. През следващия месец той няколко пъти напомня на помощниците си:

– Трябва да намерим начин да обучим тези 30 000 инженери, за които говореше Джобс.

На Стив му става приятно, че Обама е възприел идеята му, и след срещата двамата неколкократно разговарят по телефона. Той предлага да помогне за президентската кампания през 2012 г. (Прави същото предложение и през 2008 г., но се ядосва, когато главният стратег на Обама, Дейвид Аксълрод, не му обръща достатъчно внимание.)

– Мисля, че политическата агитация е ужасна. Ако накарам Лий Клоу да се върне в бизнеса, можем да направим страшни клипове за Обама – каза ми той няколко седмици по-късно на вечеря. (Превиваше се от болка дни наред, но темата за политиката му вдъхна енергия.) – От време на време се появява някой истински професионалист в рекламата, като Хал Райни, който направи „В Америка е утрин“ за преизбирането на Рейгън през 1984 г. Това искам да направя за Обама.

Трети отпуск по болест, 2011 г.

Ракът винаги сигнализира за появата си. Джобс губи апетит и цялото тяло започва да го боли. Лекарите му правят изследвания, не откриват нищо и го уверяват, че всичко изглежда наред. Той обаче знае, че не е така. Ракът знае как да напомни за себе си и няколко месеца след като Джобс усеща симптомите, медиците откриват, че болестта вече не е в ремисия.

Един такъв поврат настъпва в началото на ноември 2010 г. Болката не спира да го измъчва; той престава да се храни и поема хранителни вещества само чрез преливания, които му прави една сестра в дома му. Лекарите не намират нови тумори и решават, че това е просто поредната криза, при която организмът му се бори с инфекции и хранителни смущения. Стив никога не е понасял болката стоически, затова медиците и близките му не обръщат веднага внимание на оплакванията му.