С двете си дъщери Джобс е малко по-резервиран. Той не отделя голямо внимание на Ерин, която е тиха, свита и като че ли не успява да се справи с него, особено когато той си прави солени шеги. Тя е уравновесена и красива девойка, по-зряла емоционално от баща си. Увлича се по архитектурата и има усет към дизайна. Когато баща й показва на Рийд скиците за новия комплекс на „Епъл“, тя седи от другата страна на кухненската маса и на него като че ли изобщо не му хрумва да извика и нея. Голямата й мечта през пролетта на 2010 г. е татко й да я заведе на Оскарите, защото тя обожава киното. Дори иска да отидат с частния му самолет и заедно да минат по червения килим. Лорийн е готова да пропусне това пътуване и се опитва да убеди съпруга си да вземе Ерин. Той обаче не пожелава.
Един ден, когато привършвах тази книга, Лорийн ми телефонира, че Ерин желае да ми даде интервю. Нямах намерение да искам това от нея, защото нямаше и шестнайсет години, но се съгласих. Ерин наблегна на това, че разбира защо баща й невинаги й обръща достатъчно внимание и че го приема:
– Той много се старае да бъде едновременно добър баща и добър директор на „Епъл“ и се справя доста успешно. Понякога ми се иска да ми отделяше повече внимание, но знам, че работата му е много важна, и мисля, че е много готин. Затова не му се сърдя. Всъщност нямам нужда от повече внимание.
Джобс обещава на децата си да заведе всяко от тях на екскурзия по техен избор, когато навършат тринайсет. Рийд избира Киото, знаейки, че баща му е влюбен в спокойната дзен атмосфера на красивия град. Не е изненадващо, че за тринайсетия си рожден ден през 2008 г. Ерин също избира Киото. Болестта на Стив го принуждава да отмени пътуването, но той й обещава да я заведе през 2010 г., когато състоянието му се подобри. През юни обаче решава, че не иска. Ерин е страшно разочарована, но не казва нищо. За компенсация майка й я завежда във Франция при семейни приятели, а пътуването до Киото се отлага за юли.
Лорийн се тревожи, че съпругът й отново ще се откаже, затова много се радва, когато в началото на юли заминават за Хавайските острови, което е първият етап от пътуването. На Хавай Джобс го заболява зъб, но той се опитва да не му обръща внимание. Зъбът се счупва и се налага намеса на специалист. След това изниква проблемът с антената на
За тяхно облекчение и изненада след пресконференцията той наистина се връща в островния щат, за да ги заведе в Япония.
– Това е истинско чудо – споделя Лорийн пред приятели.
Докато Рийд се грижи за Ийв в Пало Алто, Ерин и родителите й отсядат в „Тауарая Рьокан“ – семпло хотелче, любимо на Джобс.
– Беше фантастично – спомня си Ерин.
Двайсет години по-рано Стив води в Япония първата си дъщеря Лиса Бренан-Джобс. Сред най-ярките й спомени е как двамата са ходили на хубави ресторанти и той, който е доста придирчив към храната, с наслада е хапвал унаги суши и други деликатеси. Когато го видяла да се храни с удоволствие, Лиса за първи път се почувствала комфортно с него. Ерин има сходни спомени:
– За всеки ден татко бе набелязал място, където иска да обядва. Заведе ме в едно невероятно ресторантче, където сервират соба; беше прекрасно. Едва ли друг път ще се насладя истински на тази храна, защото никъде не я приготвят така добре.
Освен това намират едно квартално заведение за суши, за което Джобс пише в айфона, че е „най-доброто, което съм опитвал“. Ерин е съгласна с него.
Посещават и известните будистки храмове на Киото. Ерин харесва най-много „Сайхо джи“ – така нареченият „храм на мъховете“ – заради неговото „Златно езерце“, заобиколено от градини, в които растат над сто вида мъх.
– Ерин беше много, много щастлива. Пътуването беше страхотно и й помогна да се сближи с баща си – спомня си Лорийн. – Тя заслужаваше това.
Малката им дъщеря Ийв е съвсем различна. Тя е дръзка, самоуверена и не се стъписва от поведението на баща си. Обожава да язди и е решена да участва на олимпиада. Когато треньорът я предупреждава, че за това се изисква много труд, тя отговаря:
– Само ми кажете какво трябва да правя и ще го направя.
Той се заема и Ийв стриктно изпълнява програмата.
Тя е майстор в това да усмирява баща си. Често се обажда на секретарката му в офиса, за да е сигурна, че не е пропуснал някой ангажимент. Освен това е доста добра в преговорите. Един уикенд през 2010 г., когато семейството планира пътуване, Ерин иска да отложат заминаването с половин ден, но се страхува да каже на баща си. Дванайсетгодишната Ийв се нагърбва със задачата и на вечеря излага аргументите си като адвокат пред Върховния съд. Джобс я отрязва, но очевидно поведението й повече го забавлява, отколкото ядосва. По-късно вечерта Ийв сяда с майка си и двете обсъждат различни начини да изложи аргументите си. Джобс цени силния й характер и вижда много от себе си в нея.
– Тя е волен дух – детето с най-силна воля, което познавам. Така ми се пада.