Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Сигурно ще си помислите: „Защо да им вярвам? Нали те ни предложиха „Мобайл Ми“. – Следва нервен смях от публиката. – Е, признавам, че „Мобайл Ми“ не е голям повод за гордост.

Когато показва iCloud обаче, става ясно, че тази система е по-добра. Електронната поща, адресникът и календарът мигновено се синхронизират. Същото става и с приложенията, снимките, книгите и документите. Още по-забележителното е, че Джобс и Еди Кю са сключили споразумение с музикалните компании (за разлика от „Гугъл“ и „Амазон“). „Епъл“ ще има осемнайсет милиона песни на сървърите си. Ако имате коя да е от тях на мобилните устройства или компютъра си – независимо дали законно придобита или пиратска – „Епъл“ ще ви даде възможност да я слушате във висококачествен вариант, без да губите време и усилия да я качвате в системата им.

Тази проста концепция – че всичко трябва да работи много гладко – както винаги се превръща в конкурентно преимущество на „Епъл“. „Майкрософт“ рекламира Cloud Power вече повече от година, а три години по-рано главният им софтуерен специалист, легендарният Рей Ози, призовава: „Нашият стремеж е всеки клиент да лицензира устройствата си само веднъж, а след това да ги използва неограничено и да се забавлява с тях.“ Ози обаче напуска „Майкрософт“ в края на 2010 г. и цифровият ефир (облак) на компанията не достига до потребителите. През 2011 г. и „Амазон“, и „Гугъл“ предлагат услуги тип „облак“, но никоя от двете компании не успява да интегрира хардуера, софтуера и съдържанието на различните устройства. „Епъл“ контролира всяка брънка от веригата и го прави така, че да работят в синхрон: устройства, компютри, операционни системи и софтуер, заедно с продажбите и съхраняването на информация.

Разбира се, работят в синхрон, ако използвате епълско устройство и не излизате от поддържаната градинка на „Епъл“. Това носи ново преимущество за фирмата: тя може да задържи клиентите си. Започнеш ли веднъж да ползваш iCloud, трудно ще превключиш на „Киндъл“ или „Андроид“. Музиката и информацията ви няма да е синхронизирана с тях и дори има опасност да не заработят. Това е кулминацията на три десетилетия дистанциране от отворените системи.

– Обмисляхме дали да не направим музикално приложение за „Андроид“ – разказа ми Джобс на закуска следващата сутрин. – Пригодихме iTunes за Windows, за да продаваме повече айподи. Не виждам обаче полза да правим музикален софтуер за „Андроид“, освен за да зарадваме потребителите на тази система. А аз не искам да радвам потребителите на „Андроид“.

Нов фирмен комплекс

Когато е на тринайсет години, Джобс намира Бил Хюлет в указателя, обажда му се, за да си поиска една част за честотомера, който проектира, и така получава временна работа в „Хюлет-Пакард“. Същата година фирмата купува земя в Купертино, за да разшири отдела за калкулатори. Возняк отива да работи там и на това място създава Apple I и Apple II.

През 2010 г. „Хюлет-Пакард“ решава да продаде базата си в Купертино, която се намира на по-малко от два километра от централата на „Епъл“ на „Инфинити Луп“. Джобс тихомълком урежда да я купи заедно с прилежащия терен. Той се възхищава на Хюлет и Пакард, че са създали стабилна компания, и се гордее, че е постигнал същото с „Епъл“. Сега иска емблематична сграда – нещо, което никоя компютърна компания от Западното крайбрежие не притежава. В крайна сметка обединява около 60 хектара земя и се впуска в мащабен проект, съчетаващ любовта му към дизайна с копнежа да създаде трайна компания.

– Искам да изградя емблематичен комплекс, който да изразява ценностите на компанията за поколения напред – споделя той.

Наема архитектурната фирма, която смята за най-добра в света – тази на Норман Фостър, известна с модернистични проекти като реставрирания Райхстаг и небостъргача на улица „Сейнт Мери Акс“ в Лондон. Както може да се очаква, Джобс се включва в проектирането и прави почти невъзможно постигането на съгласие относно дизайна. Той иска да завещае тази сграда на бъдните поколения, затова тя трябва да е идеална. Фирмата на Фостър включва в проекта петдесет архитекти и на всеки три седмици през 2010 г. те показват на Джобс преправени макети. Той постоянно ги залива с идеи, понякога измисля абсолютно нови форми и ги кара да започват отначало.

Когато за първи път ми показа макетите и чертежите в хола си, сградата трябваше да има форма на огромна, виеща се писта за конни състезания, съставена от три взаимносвързани полукръга около голям централен двор. Стените бяха изцяло от стъкло, а вътрешната площ беше разделена на работни кабинки, подредени така, че слънчевата светлина да преминава по пътеките между тях.

– Така осигурява приятни, преливащи се общи пространства и слънчева светлина до всяко работно място – обясни той.