Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

На другия ден у тях настроението му все още бе приповдигнато. На следващия смяташе да замине сам за Хаваите и аз го попитах какво е сложил на айпада си за пътуването. Беше взел три филма: „Чайнатаун“, „Ултиматумът на Бoрн“ и „Играчки 3“. По-показателно беше, че имаше само една книга: „Автобиографията на един йога“ – ръководството по медитация, която е прочел за първи път в юношеските си години, после още веднъж в Индия, а след това препрочита всяка година.

По едно време му се прияде нещо. Все още бе твърде слаб, за да шофира, затова го закарах до едно кафене в търговския център. Беше затворено, но собственикът бе свикнал Джобс да го тормози в извънработно време и ни пусна.

– Поставил си е за цел да ме угоява – пошегува се Джобс. Лекарите настояваха да яде яйца, които да му доставят висококачествен протеин, затова си поръча омлет. – Да живееш с такава болест и постоянна болка, постоянно ти напомня, че си смъртен. Не виждаш смисъл да правиш планове за повече от година напред и това е лошо. Трябва да се насилваш да планираш живота си, сякаш ще живееш още дълги години.

Един пример за това магическо мислене бе планът му да си построи луксозна яхта. Преди трансплантацията обикновено наемаше такава и обикаляше със семейството си по Мексиканското крайбрежие, из южния Тих океан и Средиземноморието. При много от тези пътувания Джобс се отегчаваше или пък яхтата не му харесваше, затова често прекъсваха плаването и вземаха самолет за Хаваите. Понякога обаче екскурзията минаваше добре.

– Най-хубавата почивка в живота ми беше, когато се спуснахме на юг по италианското крайбрежие, после минахме през Атина – която е гадна дупка, но Партенонът е невероятен. Стигнахме до Ефес в Турция, където имат древни обществени тоалетни от мрамор със сцена за музиканти по средата.

В Истанбул Стив плаща на един преподавател по история да разведе семейството из града. Накрая отиват на турска баня, където лекцията вдъхновява у него идея за глобализацията на младежта:

Беше истинско прозрение. Седяхме по хавлии и пиехме турско кафе. Преподавателят обясни, че никой не прави кафето като тях, а аз си казах: „И какво от това?“ На кой младеж, дори в Турция, му дреме за турското кафе? Цял ден бях наблюдавал младежите в Истанбул. Всички пиеха това, което пие всяко друго хлапе на света, носеха дрехи, които можеш да купиш навсякъде в Америка, и говореха по мобилни телефони. Бяха хлапета като всички останали. Осъзнах, че за младите светът сега е един и същ. Когато правиш даден продукт, няма такова нещо като турски телефон или плейър, който младежите в Турция ще искат да използват по различен начин от връстниците си в другите държави. Сега просто сме един свят.

След това приятно плаване Джобс се забавляваше да измисля и преработва многократно дизайна на яхтата, която искаше да построи. След боледуването през 2009 г. почти се бе отказал от проекта.

– Не вярвах, че ще доживея да я видя – сподели той. – Това обаче страшно ме натъжи и реших, че самата работа по дизайна е достатъчно забавна, пък и може да имам шанс да съм още жив, когато стане. Ако спра да работя върху яхтата и живея още две години, ще ми бъде адски кофти. Затова продължих.

След омлетите в заведението се върнахме у тях и той ми показа всички модели и чертежи. Точно както очаквах, планираната яхта беше стилна и минималистична. Палубите от тиково дърво бяха съвършено плоски и без нито един излишен елемент. Както в магазина на „Епъл“, прозорците на каютата бяха големи, почти от пода до тавана, а главният салон имаше стъклени стени с дължина двайсетина метра и височина – три. Беше извикал главния инженер на „Епъл“ да проектира специални стъкла, които да изпълняват носеща функция.

Яхтата вече се строеше от холандската фирма „Федшип“, но Джобс още работеше по дизайна.

– Знам, че може да умра и да оставя Лорийн с полузавършена яхта, но трябва да продължа напред – каза ми. – Ако не го направя, значи съм се предал.

Два дни по-късно двамата с Лорийн щяха да празнуват двайсетата годишнина от сватбата си и Стив ми призна, че е имало моменти, когато не й е отделял вниманието, което заслужава.

– Имам голям късмет, защото човек не знае в какво се забърква, когато се жени. Водиш се от интуицията. Направих възможно най-добрия избор – Лорийн е умна и красива, а се оказа и много свестен човек.