Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Ако не ставаше дума за iPhone 4 – продуктът, по който всички са полудели – проблемът с няколко прекъснати разговора нямаше да вдигне много шум. Гафът обаче става известен като „Антенагейт“ и лъсва в началото на юли, когато едно списание за защита на потребителите провежда няколко сериозни теста и обявява, че заради проблемите с антената не препоръчва iPhone 4.

Когато спорът се появява в медиите, Джобс е със семейството си на Хавайските острови. В първия момент той отрича. Арт Левинсън поддържа постоянна връзка с него и Джобс заявява, че проблемът е създаден нарочно от „Гугъл“ и „Моторола“.

– Искат да унищожат „Епъл“! – казва той.

Левинсън го подканва да прояви малко смирение:

– Дай да проверим дали наистина има проблем.

Когато Левинсън пак споделя мнението си, че „Епъл“ се държи твърде арогантно, на Джобс му става неприятно. То противоречи на черно-белия начин, по който той вижда света. Според разбиранията му „Епъл“ е компания с твърди принципи. Дори другите да не го разбират, фирмата не е длъжна да се извинява.

– Заради дълбоките си убеждения той не прави неща, които смята за крещящо погрешни, за разлика от някои прагматици в нашия бизнес – споделя Левинсън. – Затова, ако смята, че е прав, просто продължава напред, без да се съмнява в себе си.

От летаргията го изкарва Тим Кук, който цитира някого, според когото „Епъл“ се превръща в новия „Майкрософт“, самодоволен и арогантен. На другия ден Джобс променя поведението си:

– Хайде да решим тая работа!

След като получава от телефонната компания данните за прекъснатите разговори, Джобс осъзнава, че проблем наистина има, макар и не толкова голям, колкото го изкарват. Затова взема самолета от Хаваите, но преди да замине, провежда няколко телефонни разговора. Време е да събере свои доверени помощници – мъдри мъже, които са били с него в първите дни на „Макинтош“ трийсет години по-рано.

Първото обаждане е до Реджис Маккена, гуруто на връзките с обществеността:

– Идвам от Хавай да оправя тая работа с антената и трябва да обсъдя някои неща с теб.

Уговарят си среща в 13:30 на другия ден в централата на „Епъл“ в Купертино. Второто обаждане е до рекламния агент Лий Клоу. С парите от „Епъл“ той се е опитал да се пенсионира, но Джобс често го търси за съвет. Извикан е и колегата му Джеймс Винсънт.

Джобс решава да вземе със себе си сина си Рийд, на когото му предстои да завърши гимназия.

– В близките два дни ще бъда почти денонощно на заседания и искам да присъстваш, защото така ще научиш повече, отколкото за две години в икономическия университет – казва му той. – Ще бъдеш в една стая с най-способните бизнесмени в света, докато се вземат трудни решения. Ще наблюдаваш кухнята на нещата.

Докато ми разказваше, очите на Джобс се насълзиха:

– Готов съм да преживея всичко отново, само и само да ме види пак как работя. Да види с какво се занимава татко му.

Към групичката се присъединяват също Кати Котън, надеждният специалист по връзки с обществеността на „Епъл“, и седем други директори. Заседанието продължава цял следобед.

– Беше едно от най-великите съвещания в живота ми – сподели ми по-късно Джобс.

В началото представил събраните данни:

– Ето фактите. Какво ще правим?

Маккена е най-спокоен и откровен от всички.

– Просто кажи истината, признай фактите – съветва той. – Не се дръж арогантно, но бъди твърд и уверен.

Други, включително Винсънт, настояват Джобс да се извини, но Маккена е против:

– Не отивай на пресконференцията с подвита опашка. Кажи: „Телефоните не са идеални и ние не сме безгрешни. Ние сме просто хора и се стараем да правим най-доброто.“

Решават да следват именно тази стратегия. Когато става дума за арогантността, Маккена съветва Джобс да не се притеснява прекалено за това. По-късно ми обясни:

– Не мисля, че ще има полза, ако накараме Стив да се държи смирено. Както самият той казва за себе си: „Каквото виждаш, това получаваш.“

На пресконференцията същия петък в голямата зала на „Епъл“ Джобс следва съвета на Маккена. Не се унижава и не се извинява, но успява да тушира проблема, като показва, че „Епъл“ знае за него и ще се опита да го реши. После измества фокуса на дискусията, като изтъква, че всички телефони имат някакъв недостатък. Изразява всичко в четири кратки, декларативни изречения:

– Ние не сме безгрешни. Телефоните не са идеални. Всички знаем това. Но искаме клиентите ни да бъдат удовлетворени.

Добавя, че ако някой не е доволен от телефона си, може да го върне (процентът на върнатите е 1,7 – над три пъти по-малко от върнатите iPhone 3GS и повечето други модели) или да получи безплатна изолационна рамка за антената. След това цитира данни, според които и останалите мобилни телефони имат подобни проблеми. Това не е съвсем вярно. Антената на „Епъл“ е малко по-несполучлива от тези на повечето други модели, включително по-ранните айфони. В действителност обаче медийната истерия около прекъснатите разговори е пресилена.

– Тази история се раздуха прекалено! – заявява Джобс.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное