Ако не ставаше дума за
Когато спорът се появява в медиите, Джобс е със семейството си на Хавайските острови. В първия момент той отрича. Арт Левинсън поддържа постоянна връзка с него и Джобс заявява, че проблемът е създаден нарочно от „Гугъл“ и „Моторола“.
– Искат да унищожат „Епъл“! – казва той.
Левинсън го подканва да прояви малко смирение:
– Дай да проверим дали наистина има проблем.
Когато Левинсън пак споделя мнението си, че „Епъл“ се държи твърде арогантно, на Джобс му става неприятно. То противоречи на черно-белия начин, по който той вижда света. Според разбиранията му „Епъл“ е компания с твърди принципи. Дори другите да не го разбират, фирмата не е длъжна да се извинява.
– Заради дълбоките си убеждения той не прави неща, които смята за крещящо погрешни, за разлика от някои прагматици в нашия бизнес – споделя Левинсън. – Затова, ако смята, че е прав, просто продължава напред, без да се съмнява в себе си.
От летаргията го изкарва Тим Кук, който цитира някого, според когото „Епъл“ се превръща в новия „Майкрософт“, самодоволен и арогантен. На другия ден Джобс променя поведението си:
– Хайде да решим тая работа!
След като получава от телефонната компания данните за прекъснатите разговори, Джобс осъзнава, че проблем наистина има, макар и не толкова голям, колкото го изкарват. Затова взема самолета от Хаваите, но преди да замине, провежда няколко телефонни разговора. Време е да събере свои доверени помощници – мъдри мъже, които са били с него в първите дни на „Макинтош“ трийсет години по-рано.
Първото обаждане е до Реджис Маккена, гуруто на връзките с обществеността:
– Идвам от Хавай да оправя тая работа с антената и трябва да обсъдя някои неща с теб.
Уговарят си среща в 13:30 на другия ден в централата на „Епъл“ в Купертино. Второто обаждане е до рекламния агент Лий Клоу. С парите от „Епъл“ той се е опитал да се пенсионира, но Джобс често го търси за съвет. Извикан е и колегата му Джеймс Винсънт.
Джобс решава да вземе със себе си сина си Рийд, на когото му предстои да завърши гимназия.
– В близките два дни ще бъда почти денонощно на заседания и искам да присъстваш, защото така ще научиш повече, отколкото за две години в икономическия университет – казва му той. – Ще бъдеш в една стая с най-способните бизнесмени в света, докато се вземат трудни решения. Ще наблюдаваш кухнята на нещата.
Докато ми разказваше, очите на Джобс се насълзиха:
– Готов съм да преживея всичко отново, само и само да ме види пак как работя. Да види с какво се занимава татко му.
Към групичката се присъединяват също Кати Котън, надеждният специалист по връзки с обществеността на „Епъл“, и седем други директори. Заседанието продължава цял следобед.
– Беше едно от най-великите съвещания в живота ми – сподели ми по-късно Джобс.
В началото представил събраните данни:
– Ето фактите. Какво ще правим?
Маккена е най-спокоен и откровен от всички.
– Просто кажи истината, признай фактите – съветва той. – Не се дръж арогантно, но бъди твърд и уверен.
Други, включително Винсънт, настояват Джобс да се извини, но Маккена е против:
– Не отивай на пресконференцията с подвита опашка. Кажи: „Телефоните не са идеални и ние не сме безгрешни. Ние сме просто хора и се стараем да правим най-доброто.“
Решават да следват именно тази стратегия. Когато става дума за арогантността, Маккена съветва Джобс да не се притеснява прекалено за това. По-късно ми обясни:
– Не мисля, че ще има полза, ако накараме Стив да се държи смирено. Както самият той казва за себе си: „Каквото виждаш, това получаваш.“
На пресконференцията същия петък в голямата зала на „Епъл“ Джобс следва съвета на Маккена. Не се унижава и не се извинява, но успява да тушира проблема, като показва, че „Епъл“ знае за него и ще се опита да го реши. После измества фокуса на дискусията, като изтъква, че всички телефони имат някакъв недостатък. Изразява всичко в четири кратки, декларативни изречения:
– Ние не сме безгрешни. Телефоните не са идеални. Всички знаем това. Но искаме клиентите ни да бъдат удовлетворени.
Добавя, че ако някой не е доволен от телефона си, може да го върне (процентът на върнатите е 1,7 – над три пъти по-малко от върнатите
– Тази история се раздуха прекалено! – заявява Джобс.