Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Стив иска да управлява „Епъл“ по определен начин – същият както преди двайсет години. Според него „Епъл“ е гениален новатор на затворените системи – разказа ми по-късно Шмит. – Те не искат никой да се меси в платформата им без разрешение. Предимството на затворената система е това, че имаш контрол. „Гугъл“ обаче смята, че отворената система е по-добра, защото позволява компаниите да се конкурират, за да привлекат потребителя.

Какво мисли Бил Гейтс, докато гледа как Джобс воюва с „Гугъл“, както двайсет и пет години по-рано срещу „Майкрософт“?

– Затворената система има известни предимства, защото дава възможност да контролираш това, което получава потребителят; потребителят имаше известна полза от това – каза ми Гейтс.

После обаче добави, че отказът на Джобс да предостави за ползване мобилната операционна система на „Епъл“ е позволил на конкурентите му да заемат по-силни позиции на пазара. Освен това според него конкуренцията между различни устройства и производители дава не само по-голям избор на потребителя, но и поле за иновации.

– Тези фирми не могат да построят пирамида до Сентрал Парк – шеговито отбеляза Гейтс, имайки предвид магазина на „Епъл“ на „Пето Авеню“, – но създават нови изобретения благодарение на конкуренцията.

Според него повечето подобрения при персоналните компютри се дължат на това, че потребителите са имали избор. Някой ден това щяло да се случи и в света на мобилните устройства.

– Мисля, че в крайна сметка отворените системи ще надделеят, но все пак аз съм пристрастен. Не можеш завинаги да поддържаш пълна съгласуваност между нещата.

Джобс е привърженик на „пълната съгласуваност“. Вярата му в контролираната, затворена система остава непоклатима въпреки пазарните успехи на „Андроид“.

– „Гугъл“ твърди, че упражняваме повече контрол от тях, че ние сме били затворени, а те – отворени – оплака се Джобс, когато му предадох думите на Шмит. – Само виж резултатите. „Андроид“ е една смешка. Има различни размери екрани и версии. – Перспективата „Гугъл“ да надделее на пазара му се струва ужасна. – Аз обичам да поемам отговорност за цялостното удовлетворение на потребителя. Не го правим, за да печелим пари. Правим го, защото искаме да произвеждаме велики продукти, а не боклуци като „Андроид“.

Flash и App Store

Желанието на Джобс за пълен контрол си проличава и в други битки. На съвещанието, на което атакува „Гугъл“, той критикува и Flash – мултимедийната платформа за уебсайтове на „Адоби“. За нея казва, че е „бъгава“, ядяща батериите като змей и направена от „мързеливци“. iPod и iPhone никога нямало да използват Flash.

Flash е недомислена система със скапан външен вид и сериозни проблеми със защитата – заяви пред мен седмица по-късно.

Дори забранява всички приложения на „Адоби“, които превеждат флаш-кода за мобилната операционна система на „Епъл“. Джобс отрича използването на компилатори, които позволяват на програмистите да пишат програмите си по веднъж и после да ги пригаждат за други операционни системи.

Ако платформите на „Епъл“ изгубят лицето си – ако се превърнат в обикновена стока като машините на „Хюлет-Пакард“ и „Дел“ – това би означавало края на компанията.

Освен това през 1985 г. „Епъл“ е инвестирала в „Адоби“ и заедно двете компании стартират революцията в компютърното книгоиздаване.

– Аз помогнах на „Адоби“ да проходи – твърди Джобс.

През 1999 г., след като се завръща в „Епъл“, той помолва „Адоби“ да пригоди видеообработващия си софтуер и други продукти за iMac и новата му операционна система. Оттам обаче му отказват и вместо това мобилизират сили, за да пригодят софтуера си за Windows. Скоро след това основателят й Джон Уорнък се оттегля.

– „Адоби“ изгуби душата си, когато Уорнък си отиде – смята Джобс. – Той беше изобретател, човек като мен. Останаха само кабинетни плъхове и компанията съвсем се скапа.

Когато някои пламенни привърженици на „Адоби“ и любители на Flash го обвиняват, че е прекалено властен, той решава да публикува отворено писмо. Приятелят му Бил Кембъл се отбива у тях, за да прегледа текста.

– Нали не звучи просто като заяждане? – пита Джобс.

– Не, посочил си фактите. Пусни го.

Писмото описва техническите недостатъци на Flash, но въпреки съвета на Кембъл Джобс не успява да се сдържи и споменава миналите проблеми между двете компании: „Адоби“ беше последният голям производител на софтуер, който нагоди продуктите си към операционната система на „Мак“.

Няколко месеца по-късно „Епъл“ премахва някои от ограниченията пред мултиплатформените компилатори. Така „Адоби“ успява да създаде софтуер за програмиране на Flash, който използва основните черти на мобилната операционна система на „Епъл“. Войната е жестока, но Джобс има по-добър коз. В крайна сметка успява да принуди „Адоби“ и други създатели на компилатори да използват по-добре интерфейса и специалните характеристики на iPhone и iPаd.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное