– Стив иска да управлява „Епъл“ по определен начин – същият както преди двайсет години. Според него „Епъл“ е гениален новатор на затворените системи – разказа ми по-късно Шмит. – Те не искат никой да се меси в платформата им без разрешение. Предимството на затворената система е това, че имаш контрол. „Гугъл“ обаче смята, че отворената система е по-добра, защото позволява компаниите да се конкурират, за да привлекат потребителя.
Какво мисли Бил Гейтс, докато гледа как Джобс воюва с „Гугъл“, както двайсет и пет години по-рано срещу „Майкрософт“?
– Затворената система има известни предимства, защото дава възможност да контролираш това, което получава потребителят; потребителят имаше известна полза от това – каза ми Гейтс.
После обаче добави, че отказът на Джобс да предостави за ползване мобилната операционна система на „Епъл“ е позволил на конкурентите му да заемат по-силни позиции на пазара. Освен това според него конкуренцията между различни устройства и производители дава не само по-голям избор на потребителя, но и поле за иновации.
– Тези фирми не могат да построят пирамида до Сентрал Парк – шеговито отбеляза Гейтс, имайки предвид магазина на „Епъл“ на „Пето Авеню“, – но създават нови изобретения благодарение на конкуренцията.
Според него повечето подобрения при персоналните компютри се дължат на това, че потребителите са имали избор. Някой ден това щяло да се случи и в света на мобилните устройства.
– Мисля, че в крайна сметка отворените системи ще надделеят, но все пак аз съм пристрастен. Не можеш завинаги да поддържаш пълна съгласуваност между нещата.
Джобс е привърженик на „пълната съгласуваност“. Вярата му в контролираната, затворена система остава непоклатима въпреки пазарните успехи на „Андроид“.
– „Гугъл“ твърди, че упражняваме повече контрол от тях, че ние сме били затворени, а те – отворени – оплака се Джобс, когато му предадох думите на Шмит. – Само виж резултатите. „Андроид“ е една смешка. Има различни размери екрани и версии. – Перспективата „Гугъл“ да надделее на пазара му се струва ужасна. – Аз обичам да поемам отговорност за цялостното удовлетворение на потребителя. Не го правим, за да печелим пари. Правим го, защото искаме да произвеждаме велики продукти, а не боклуци като „Андроид“.
Желанието на Джобс за пълен контрол си проличава и в други битки. На съвещанието, на което атакува „Гугъл“, той критикува и
–
Дори забранява всички приложения на „Адоби“, които превеждат флаш-кода за мобилната операционна система на „Епъл“. Джобс отрича използването на компилатори, които позволяват на програмистите да пишат програмите си по веднъж и после да ги пригаждат за други операционни системи.
Ако платформите на „Епъл“ изгубят лицето си – ако се превърнат в обикновена стока като машините на „Хюлет-Пакард“ и „Дел“ – това би означавало края на компанията.
Освен това през 1985 г. „Епъл“ е инвестирала в „Адоби“ и заедно двете компании стартират революцията в компютърното книгоиздаване.
– Аз помогнах на „Адоби“ да проходи – твърди Джобс.
През 1999 г., след като се завръща в „Епъл“, той помолва „Адоби“ да пригоди видеообработващия си софтуер и други продукти за
– „Адоби“ изгуби душата си, когато Уорнък си отиде – смята Джобс. – Той беше изобретател, човек като мен. Останаха само кабинетни плъхове и компанията съвсем се скапа.
Когато някои пламенни привърженици на „Адоби“ и любители на
– Нали не звучи просто като заяждане? – пита Джобс.
– Не, посочил си фактите. Пусни го.
Писмото описва техническите недостатъци на
Няколко месеца по-късно „Епъл“ премахва някои от ограниченията пред мултиплатформените компилатори. Така „Адоби“ успява да създаде софтуер за програмиране на