Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Може да ги питате – отговаря Джобс, – но ако не ви я дадат доброволно, не обвинявайте мен. Ако не ви харесва, не работете с нас. Не съм виновен аз за батака, в който сте затънали. Вие сами решихте да предлагате вестника безплатно онлайн, без да събирате данните на кредитните карти.

После Джобс се среща с Артър Сълцбъргър-младши.

– Симпатяга е и много се гордее с новата сграда на вестника, и с пълно право – споделя впечатленията си Джобс. – Казах му какво мисля, че трябва да се направи, но нищо не стана.

Цяла година по-късно, през април 2011 г., „Таймс“ най-сетне налага такса за цифровото си издание, започва да продава абонаменти чрез „Епъл“ и приема политиката на Джобс. Таксата обаче е четири пъти по-висока от петте долара, които той предлага.

В сградата „Тайм-Лайф“ главният редактор на „Тайм“ Рик Стенгъл влиза в ролята на домакин. Джобс харесва Стенгъл, който е създал цял екип от талантливи журналисти, които да подготвят ежеседмично версия на списанието специално за iPad. За негово разочарование обаче там е и Анди Съруър от „Форчън“. Джобс казва на журналиста колко му е ядосан заради статията във „Форчън“ отпреди две години, която разкрива подробности за болестта му. „Това беше подъл удар“ – заявява Джобс.

Големият проблем с корпорация „Тайм“ се оказва същият като при „Таймс“: компанията не желае „Епъл“ да държи данните на абонатите и да не може да ги таксува директно. Ръководството иска да създадат приложение, което ще пренасочва читателите, желаещи да се абонират, към уебсайта на списанието. „Епъл“ отказва.

Джобс се опитва да преговаря директно с изпълнителния директор на „Тайм Уорнър“ Джеф Бюкс – обигран и откровен прагматик. Преди няколко години те са работили заедно върху видео правата за iPod Touch. Въпреки че не успява да сключи сделка за ексклузивните права на HBO да разпространява филми веднага след премиерата, Джобс се възхищава от прямия и решителен стил на Бюкс. От своя страна Бюкс харесва умението на Джобс да комбинира мащабно мислене с вникване в детайлите.

– Стив умее да превключва от общи стратегии към подробности – казва той.

Джобс вика Бюкс на разговор за разпространението на списанията на корпорация „Тайм“ чрез iPad. На срещата му заявява, че издателският бизнес „не струва“, „никой не ви иска списанията“ и че „Епъл“ им предлага страхотния шанс да продават цифрови абонаменти, но „вашите хора не схващат“. Бюкс не се съгласява с никое от тези твърдения. Казва, че много ще се радва, ако „Епъл“ продава абонаменти за „Тайм“, и няма нищо против да им даде процент от оборота:

– Гарантирам – ако продадеш наш абонамент, взимаш 30 %.

– Това вече е някакъв напредък – отбелязва Джобс.

– Имам само един въпрос – продължава Бюкс. – Ако ти продадеш абонамент за моето списание и получиш 30 %, кой получава данните на абоната – ти или аз?

– Не мога да ти дам данните на всички абонати. Политиката на „Епъл“ защитава личните данни.

– Тогава трябва да измислим нещо друго, защото не съм съгласен всичките ми абонати да станат твои. Като вземеш монопола, ще поискаш да продаваме броевете по един вместо по четири долара. Ако хората се абонират за списанието ни, искаме да комуникираме с тях и да можем да ги агитираме директно за подновяване на абонамента.

По-лесни се оказват преговорите с Рупърт Мърдок, чиято „Нюз Корпорейшън“ притежава „Ню Йорк Таймс“, „Ню Йорк Поуст“ и други вестници по целия свят, както и „Фокс Стюдиос“ и „Фокс Нюз Чанъл“. Магнатът и неговият екип също настояват да получават данните на всички абонати. Когато Джобс отказва обаче, става нещо интересно. Мърдок не е вчерашен, но разбира, че няма козове, затова приема условието на „Епъл“.

– Предпочитахме да имаме данните на абонатите и настояхме за това – спомня си магнатът, – но Стив не прие, затова му казах: „Добре, нека да бъде твоята.“ Нямаше смисъл да спорим. Той нямаше да отстъпи, но пък на негово място и аз не бих отстъпил.

Мърдок дори пуска изцяло цифров ежедневник на име „Дейли“, предназначен специално за iPad. Продава се от App Store при условията, диктувани от Джобс – по 99 цента за седмица. Самият Мърдок отива с екипа си в Купертино, за да покаже на Джобс евентуалния дизайн. Както може да се очаква, Джобс никак не го харесва.

– Ще позволите ли на нашите дизайнери да помогнат? – пита той.

Мърдок се съгласява.

– Момчетата от „Епъл“ запретнаха ръкави – разказва той. – Моите дизайнери – също. След десет дни се върнахме и показахме двата варианта. За наше изумление Стив даже хареса нашия повече.

Вестник „Дейли“, който не е нито твърде жълт, нито твърде сериозен, не пожънва голям успех, но спомага за сближаването на Джобс и Мърдок. Когато медийният магнат го кани да изнесе слово на годишната конференция на „Нюз Корпорейшън“ през юни 2010 г., Джобс прави изключение от правилото си никога да не участва в такива изяви. След тържествената вечеря Джеймс Мърдок му взема интервю, което продължава близо два часа.