Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Няколко минути по-късно, след като вече са преминали към други теми, той отново се връща на въпроса за „Гугъл“ и атакува прочутия им лозунг.

– Тази мантра „Не прави зло“ е пълна глупост.

Джобс се чувства предаден. Изпълнителният директор на „Гугъл“ Ерик Шмит е участвал в управителния съвет на „Епъл“, докато разработват iPhone и iPad; основателите на „Гугъл“ Лари Пейдж и Сергей Брин го приемат като свой наставник. Джобс се чувства ограбен. Сензорният интерфейс на „Андроид“ придобива все повече функции, създадени от „Епъл“ – многоточков сензор, плъзгане, икони за приложенията.

Джобс се опитва да убеди конкурентите си да не пускат „Андроид“. През 2008 г. отива в централата на „Гугъл“ близо до Пало Алто и се разкрещява на Пейдж, Брин и началника на екипа на „Андроид“ Анди Рубин. (Тъй като по това време Шмит е в управителния съвет на „Епъл“, той го отстранява от дискусиите, свързани с iPhone.)

– Обещах, ако запазим добрите си отношения, да дадем на „Гугъл“ достъп до айфона и да сложа една-две техни икони на стартовия екран – спомня си Джобс.

Иначе заплашва, че ако „Гугъл“ пусне „Андроид“ и използва функции от айфоните, ще ги съди. Отначало „Гугъл“ избягва да копира някои черти, но през януари 2010 г. HTC представя телефон с „Андроид“, който има сензорен екран и други характеристики от външния вид и концепцията на iPhone. Това е причината Джобс да обяви девиза им „Не прави зло“ за „пълна глупост“.

„Епъл“ завежда дело срещу HTC (и в частност срещу „Андроид“) за нарушаване на двайсет от патентите им. Сред тях са различни команди за сензорния екран, отваряне чрез плъзгане, двойно почукване за увеличаване, „щипване“ за разширяване на прозореца и сензорите, определящи в каква позиция потребителят държи устройството. През седмицата след завеждането на делото го посетих в Пало Алто и го заварих по-ядосан от всеки друг път.

С това дело ние заявяваме: „Гугъл“, вие ни откраднахте айфона. Това си е чист грабеж!“ Готов съм да жертвам всеки миг, който ми остава да живея, и всеки цент от 40-те милиарда на „Епъл“, за да изправя тази несправедливост. Ще унищожа „Андроид“, защото това е краден продукт. Ще започна ядрена война срещу тях. Те са уплашени до смърт, защото знаят, че са виновни. Освен търсачката всички други продукти на „Гугъл“ – „Андроид“, „Гугъл Докс“ – са боклук.

Няколко дни след тези гневни изказвания му се обажда Шмит, който се е оттеглил от управителния съвет на „Епъл“ миналото лято. Той го кани на кафе и двамата се срещат в търговския център на Пало Алто.

– През половината време си говорихме за лични неща. През другата половина той говори защо смята, че „Гугъл“ е откраднал потребителския интерфейс на „Епъл“ – спомня си Шмит.

По втората тема Джобс почти не дава думата на събеседника си. От „Гугъл“ го били обрали.

– Хванахме ви на местопрестъплението – заявява пред Шмит. – Няма да приема никакво споразумение. Не ми трябват парите ви. Дори да ми предложите 5 милиарда, не ги ща. Имам предостатъчно пари. Искам да престанете да използвате нашите идеи за „Андроид“. Само това искам.

Двамата не стигат до съгласие.

Зад този спор стои един по-сериозен проблем – проблем с обезпокоителни исторически последици. „Гугъл“ представя „Андроид“ като „отворена“ платформа; програмната му основа е достъпна за всеки производител на хардуер, който иска да прави телефони или таблети. Джобс, разбира се, е верен на догмата си, че операционната система на „Епъл“ трябва да е тясно интегрирана с хардуера. През 80-те години той не дава право на никой компютърен производител да използва операционната система „Макинтош“ и впоследствие „Майкрософт“ надделява на пазара: те предоставят своята система на множество производители на хардуер. Освен това според Джобс „Майкрософт“ открадва интерфейса на „Епъл“.

Действията на „Майкрософт“ през 80-те и онова, което „Гугъл“ се опитва да направи през 2010 г., не са съвсем аналогични, но си приличат достатъчно, за да вбесят Джобс. Това е пореден пример за големия дебат в цифровата епоха: затворено срещу отворено, или както го определя Джобс, интегрирано срещу фрагментирано. Дали е по-добре, както вярват в „Епъл“, да се обвържат хардуер, софтуер и съдържание в една подредена система, лесна за използване? Или е за предпочитане потребители и производители да получат по-голям избор, да могат да създават нови неща чрез системи, които могат да се модифицират и да се използват на различни устройства?