Джон Стюарт е приятел на Джобс и почитател на „Епъл“. Джобс го посещава през февруари, когато отива до Ню Йорк за среща с медийни ръководители. Това обаче не пречи на Стюарт да го критикува в телевизионното предаване „Дейли Шоу“:
– Не трябваше да става така! Нали „Майкрософт“ бяха лошите! Момчета, вие бяхте бунтари, вие бяхте онеправданите, вие представлявахте обикновения човек. А сега? Спомняте ли си как през 1984 пуснахте онази страхотна реклама, в която съборихте Големия брат? Погледни се в огледалото, човече!
Към края на пролетта въпросът е поставен за обсъждане пред управителния съвет.
– Наистина има доза арогантност – призна пред мен Арт Левинсън, след като беше повдигнал темата на събранието. – Арогантността е черта от характера на Стив. Понякога той реагира спонтанно и защитава твърде агресивно убежденията си.
Според него в тази арогантност не е имало нищо лошо, когато „Епъл“ е бил дързък бунтар. Сега обаче компанията доминира пазара на мобилни устройства.
– Трябва да придобием манталитет на голяма компания и да се откажем от това арогантно поведение – добавя Левинсън.
Ал Гор също коментира:
– Позицията на „Епъл“ се промени драстично. Това вече не е героинята, която замерва с чук Големия брат. Това е голяма компания и хората възприемат поведението й като арогантно. Джобс още се нагажда към тази роля. Повече го бива да играе бунтар, отколкото смирен великан.
Джобс не приема тези критики. Според него основната причина за тях е, че „фирми като „Гугъл“ и „Адоби“ измислят лъжи за нас и се опитват да ни съсипят“. За какъв се мислел оня, като разправя, че понякога „Епъл“ се държи арогантно?
– Това не ме притеснява, защото ние не сме арогантни – заяви той пред мен.
При много производители на масови продукти съществува напрежение между дизайнерите, които искат да направят продукта по-красив, и инженерите, които трябва да са сигурни, че функционира добре. В „Епъл“, където Джобс подлага и дизайнерския, и проектантския отдел на натиск, това напрежение е още по-голямо.
През 1997 г. той и Джони Айв гледат на опасенията на инженерите като на доказателство за пораженческо мислене, срещу което трябва да се борят. Тяхната вяра, че неповторимият дизайн може да вдъхновява свръхчовешки постижения, е подсилена от успехите на
Когато правят айфона, дизайнерските идеи на Айв се сблъскват с фундаменталните физични закони, които не могат да се променят дори от полето за изкривяване на действителността. Металът не е подходящ материал, когато наблизо има антена. Както доказва Майкъл Фарадей, електромагнитните вълни преминават по повърхността на метала, а не през него. Затова металната обвивка на телефона създава така наречената фарадеева клетка, която отслабва входящите и изходящите сигнали. Първият модел на
Има обаче сериозен проблем. За да служи като антена, стоманената рамка трябва да има миниатюрно прекъсване. Ако обаче ползвателят закрие това отворче с пръст или потна длан, сигналът може да се изгуби. Инженерите предлагат да сложат прозрачно покритие върху метала, за да избягнат този проблем, но Айв отново заявява, че това ще развали стилния му вид. Джобс поставя проблема за разискване на различни заседания, но смята, че инженерите просто капризничат. Казва им, че ще се справят. И те успяват.
Успяват, но не съвсем.
– Печели ли „Епъл“ от тази политика да поставят дизайна над функционалността и да пазят разработваните продукти в пълна тайна? – пита Тони Фадъл. – Като цяло, да, но неограничената власт е нещо лошо и ето до какво води.