Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Джон Стюарт е приятел на Джобс и почитател на „Епъл“. Джобс го посещава през февруари, когато отива до Ню Йорк за среща с медийни ръководители. Това обаче не пречи на Стюарт да го критикува в телевизионното предаване „Дейли Шоу“:

– Не трябваше да става така! Нали „Майкрософт“ бяха лошите! Момчета, вие бяхте бунтари, вие бяхте онеправданите, вие представлявахте обикновения човек. А сега? Спомняте ли си как през 1984 пуснахте онази страхотна реклама, в която съборихте Големия брат? Погледни се в огледалото, човече!

Към края на пролетта въпросът е поставен за обсъждане пред управителния съвет.

– Наистина има доза арогантност – призна пред мен Арт Левинсън, след като беше повдигнал темата на събранието. – Арогантността е черта от характера на Стив. Понякога той реагира спонтанно и защитава твърде агресивно убежденията си.

Според него в тази арогантност не е имало нищо лошо, когато „Епъл“ е бил дързък бунтар. Сега обаче компанията доминира пазара на мобилни устройства.

– Трябва да придобием манталитет на голяма компания и да се откажем от това арогантно поведение – добавя Левинсън.

Ал Гор също коментира:

– Позицията на „Епъл“ се промени драстично. Това вече не е героинята, която замерва с чук Големия брат. Това е голяма компания и хората възприемат поведението й като арогантно. Джобс още се нагажда към тази роля. Повече го бива да играе бунтар, отколкото смирен великан.

Джобс не приема тези критики. Според него основната причина за тях е, че „фирми като „Гугъл“ и „Адоби“ измислят лъжи за нас и се опитват да ни съсипят“. За какъв се мислел оня, като разправя, че понякога „Епъл“ се държи арогантно?

– Това не ме притеснява, защото ние не сме арогантни – заяви той пред мен.

Антенагейт: дизайнери срещу инженери

При много производители на масови продукти съществува напрежение между дизайнерите, които искат да направят продукта по-красив, и инженерите, които трябва да са сигурни, че функционира добре. В „Епъл“, където Джобс подлага и дизайнерския, и проектантския отдел на натиск, това напрежение е още по-голямо.

През 1997 г. той и Джони Айв гледат на опасенията на инженерите като на доказателство за пораженческо мислене, срещу което трябва да се борят. Тяхната вяра, че неповторимият дизайн може да вдъхновява свръхчовешки постижения, е подсилена от успехите на iMac и iPod. Когато инженерите кажат, че нещо не може да се направи, Айв и Джобс ги притискат да пробват и те обикновено успяват. От време на време все пак се появяват дребни проблеми. iPod Nano например се драска твърде лесно, защото Айв е решил, че прозрачното покритие би нарушило чистотата на дизайна му.

Когато правят айфона, дизайнерските идеи на Айв се сблъскват с фундаменталните физични закони, които не могат да се променят дори от полето за изкривяване на действителността. Металът не е подходящ материал, когато наблизо има антена. Както доказва Майкъл Фарадей, електромагнитните вълни преминават по повърхността на метала, а не през него. Затова металната обвивка на телефона създава така наречената фарадеева клетка, която отслабва входящите и изходящите сигнали. Първият модел на iPhone има пластмасова лента в долната си част, но Айв решава, че това разваля дизайна, и настоява да има алуминиева рамка от всички страни. След като това Ł създава проблеми, той проектира iPhone 4 със стоманена рамка. Стоманата е добър структурен елемент, изглежда стилно и служи като част от антената.

Има обаче сериозен проблем. За да служи като антена, стоманената рамка трябва да има миниатюрно прекъсване. Ако обаче ползвателят закрие това отворче с пръст или потна длан, сигналът може да се изгуби. Инженерите предлагат да сложат прозрачно покритие върху метала, за да избягнат този проблем, но Айв отново заявява, че това ще развали стилния му вид. Джобс поставя проблема за разискване на различни заседания, но смята, че инженерите просто капризничат. Казва им, че ще се справят. И те успяват.

Успяват, но не съвсем. iPhone 4 излиза на пазара през юни 2010 г. и изглежда страхотно. Скоро обаче се появява нов проблем: ако държиш телефона в определена позиция, особено ако лявата длан закрива миниатюрния процеп, връзката може да прекъсне. Случва се средно на едно от сто обаждания. Понеже Джобс държи продуктите му да се пазят в тайна, докато не бъдат представени официално (дори телефонът, който човекът от „Гизмодо“ намира в бара, е с фалшива обвивка), iPhone 4 не преминава през стандартните тестове, на които се подлагат повечето електронни устройства. Затова недостатъкът си проличава едва след като започва масовата треска за закупуването на новия телефон.

– Печели ли „Епъл“ от тази политика да поставят дизайна над функционалността и да пазят разработваните продукти в пълна тайна? – пита Тони Фадъл. – Като цяло, да, но неограничената власт е нещо лошо и ето до какво води.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное