Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

За момент очите му се насълзиха. Разказа ми за бившите си приятелки, най-вече за Тина Редси, но каза, че е взел правилното решение. Освен това се зае да поразсъждава върху егоистичния си и взискателен характер:

– Лорийн трябваше да изтърпи и нрава, и болестта ми. Знам, че да живееш с мен, не е най-приятното нещо на света.

Егоизмът му проличаваше и в това, че не помни годишнини и рождени дни. Сега обаче беше намислил изненада. Бяха се оженили в хотел „Ауани“ в Йосемит и той реши за годишнината да заведе Лорийн там. Когато се обадил обаче, всички стаи били резервирани. Затова накарал ръководството на хотела да говори с хората, ангажирали апартамента, в който навремето са били отседнали с Лорийн, и да ги помоли да се откажат.

– Предложих да поема разходите им за друг уикенд – сподели той. – Човекът беше много мил и каза: „Празнувате двайсет години? Моля, вземете го, ваш е.“

Намери снимки от сватбата, заснети от някакъв приятел, и поръча да направят големи копия върху картон и да ги сложат в елегантна кутия. Взе айфона си и потърси съчинена от него бележка, която добави в кутията. Прочете я на глас:

Преди двайсет години не знаехме много един за друг, водехме се от интуицията. Бях опиянен от любов. Когато се оженихме в „Ауани“, валеше сняг. Минаха години, родиха ни се деца, преживяхме добри и трудни моменти, но никога лоши. Любовта и уважението ни преодоляха изпитанията и растяха. Преживяхме толкова много заедно, а ето ни сега там, откъдето тръгнахме преди 20 години – побелели, помъдрели, с бръчки на лицата и в сърцата. Познахме радост, страдания, тайни и чудеса и все още сме заедно. Аз така и не изтрезнях от опиянението на любовта.

Когато свърши, вече плачеше с глас. След като се овладя, каза, че е приготвил по един комплект снимки за всяко от децата:

– Хрумна ми, че може би ще им е приятно да видят, че някога и аз съм бил млад.

iCloud

През 2001 г. на Джобс му хрумва гениална мисъл: персоналният компютър може да служи като дигитален „пъп“ – център, около който да гравитират различните развлекателни устройства като плейъри, видеокамери, телефони и таблети. За целта използва силата на „Епъл“ в създаването на лесни за ползване, цялостно интегрирани продукти. Така фирмата се превръща от производител на скъпи компютри с ограничено търсене в най-мощната технологична компания в света.

През 2008 г. Стив вече има ясна представа за следващата вълна в цифровата ера. Убеден е, че в бъдеще персоналният компютър няма да служи като хранилище за информация. Централният терминал ще се премести в „облака“ – цифровия ефир. С други думи, хората ще държат информацията си на далечни сървъри, поддържани от надеждни компании, и ще могат да използват всякакви устройства навсякъде. Необходими са му три години, за да измисли цялостната концепция.

Започва с грешна стъпка. През лятото на 2008 г. пуска продукт на име „Мобайл Ми“ (моето мобилно аз) – скъпа (99 долара) абонаментна услуга, позволяваща на потребителя да държи адресника, документите, снимките, видеоклиповете, имейлите и календара си в мрежата и да ги използва с каквото поиска устройство. На теория човек би трябвало да има достъп до всички елементи на цифровия си живот през айфона си и всеки компютър. Има обаче един голям проблем: услугата е скапана, както би казал Джобс. Толкова е сложна, че устройствата не се синхронизират добре и постоянно се губят писма и други данни. „Мобайл Ми“ на „Епъл“ има твърде много недостатъци, за да се разчита на него“ – пише Уолт Мосбърг в „Уолстрийт Джърнъл“.

Джобс е бесен. Събира екипа на „Мобайл Ми“, излиза на подиума в залата и пита:

– Някой може ли да каже какво трябва да прави „Мобайл Ми“?

Няколко души се опитват да отговорят, но той ги срязва:

– Защо тогава не го прави, по дяволите? – Половин час продължава да ги хока: – Вие опетнихте репутацията на „Епъл“. Трябва да се мразите един друг, защото се провалихте. Нашият приятел Мосбърг вече не пише хубави неща за нас.

Пред всички уволнява началника на отдела „Мобайл Ми“ и го сменя с Еди Кю, който дотогава отговаря за цялото интернет съдържание на „Епъл“. Както казва Адам Лашински в един анализ на корпоративната политика на „Епъл“ във „Форчън“, „всеки си понася отговорността“.

През 2010 г. става ясно, че „Гугъл“, „Амазон“, „Майкрософт“ и други фирми се стремят да се наложат като място, на което хората най-добре могат да съхраняват данни и да синхронизират устройствата си. Затова Джобс удвоява усилията си. Същата есен ми обясни: