Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Месец по-късно ми показа плановете в голямата заседателна зала на „Епъл“, където върху масата бе поставен макет на проектираната сграда. Беше направил основни промени. Сега работните кабинки бяха разположени далеч от прозорците, тъй че дългите коридори да са осветени от слънцето. Те трябваше да служат и като общи помещения. Беше водил спор с някои архитекти, които искали прозорците да могат да се отварят. Джобс никога не е харесвал идеята хората да могат да отварят каквото и да било.

– Така им даваме възможност да прецакат нещо – смята той.

И по този, както и по другите детайли, Джобс успя да наложи мнението си.

Когато отидохме вечерта у тях, показа рисунките на семейството си и Рийд се пошегува, че погледната от въздуха, сградата му приличала на мъжки полов орган. Баща му реагира пренебрежително, като отдаде коментара на тийнейджърското мислене. На следващия ден обаче споменал за това на архитектите.

– За съжаление каже ли ти го някой веднъж, вече не можеш да го изтриеш от съзнанието си – обясни той.

При следващото ми гостуване формата беше променена на обикновен кръг.

Според новия дизайн в сградата нямаше да има нито едно парче право стъкло. Всички трябваше да бъдат закривени и безшевно скрепени. Джобс отдавна си падаше по този материал и опитът му с поръчката на нестандартни прозорци за магазините на „Епъл“ му вдъхваше увереност, че може да намери големи количества закривени стъкла. Планираният централен двор бе 260 метра в диаметър (повече от три стандартни квартални карета или с дължината на повече от три футболни игрища) и с помощта на модели Стив ми показа как в него може да се побере римският площад „Свети Петър“. Спомняше си, че навремето в района е имало овощни градини, затова нае главния ландшафтен дизайнер на „Станфорд“ и поръча 80 % от терена да бъде озеленен по естествен начин, с шест хиляди дървета.

– Казах му да не забравя за кайсиите – похвали ми се Джобс. – Навремето ги имаше навсякъде, дори по кръстовищата. Те са част от наследството на долината.

През юни 2011 г. плановете за четириетажния комплекс с площ 2700 декара, в който трябваше да работят над дванайсет хиляди души, бяха готови за представяне. Той реши да го направи на тиха и необявена в медиите среща в кметството на Купертино в деня след представянето на iCloud пред Световната конференция на програмистите.

Въпреки че бе изнемощял, този ден графикът на ангажиментите му бе пълен. Рон Джонсън, който бе разработил магазините на „Епъл“ и ги управляваше повече от десетилетие, беше приел предложението да стане изпълнителен директор на „Джей Си Пени“ и сутринта мина през дома на Джобс да обсъдят напускането му. После със Стив отидохме в малко кафене за диетично хранене на име „Фреш“ и там той разпалено ми разказа за възможното бъдеще на продуктите на „Епъл“. По-късно същия ден отиде в Санта Клара за тримесечната среща с висшето ръководство на „Интел“, за да дискутират възможността за използване на техни микрочипове в бъдещи мобилни устройства. Вечерта U2 свиреха в „Колизеум“ и Джобс се колебаеше дали да отиде. Предпочете да представи плановете в кметството на Купертино.

Пристига без свита и фанфари, спокоен на вид, със същото черно поло, както на речта пред програмистите. Застава на подиума с дистанционно в ръка и в продължение на двайсет минути показва на градските съветници диапозитиви със скиците на проектирания комплекс. Когато на екрана се появява рисунка на стилната, футуристична, идеално кръгла сграда, той замълчава за момент и се усмихва:

– Като кацнал космически кораб. – След малко добавя: – Мисля, че това ще бъде най-хубавата офис сграда в света.

Следващия петък Джобс изпраща имейл на бившата си колежка Ан Боуърс, вдовица на съоснователя на „Интел“ Боб Нойс. В началото на 80-те тя съвместява длъжността директор „Човешки ресурси“ с ролята на майка, която мъмри Джобс след избухванията му и успокоява онези, които е нагрубил. Джобс я пита дали могат да се срещнат на другия ден. По това време Боуърс е в Ню Йорк, но в неделя се връща и отива у тях. Тогава на Джобс отново му става зле, боли го и няма сили, но бърза да й покаже скиците на новата централна сграда на компанията.

– Трябва да се гордееш с „Епъл“ – заявява той. – Трябва да се гордееш с това, което създадохме.

После се вглежда изпитателно в нея и й задава изненадващия въпрос:

– Кажи ми, какъв бях на младини?

Боуърс се опитва да му отговори честно:

– Беше неуравновесен и невъзможен. Но идеите ти бяха завладяващи. Каза ни: „Най-важен е пътят.“ И се оказа вярно.

– Да, така е. Доста неща научих по този път. – След малко Джобс повтаря, сякаш да увери Боуърс и себе си: – Наистина научих много неща.

ГЛАВА 41

Трети рунд

Последната битка


Семейни връзки

Джобс копнее да доживее до юни 2010 г., когато синът му завършва гимназия.

– Когато ми откриха рак, помолих Бог или който е там горе, да видя как Рийд завършва; това ми помогна да изкарам 2009-а.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное