Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

В последния гимназиален клас Рийд поразително приличаше на баща си, когато той е бил на осемнайсет: с многозначителна и леко непокорна усмивка, пронизващ поглед и буйна тъмна коса. От майка си обаче бе взел добродушието и състрадателността, които липсваха у Стив. Обичаше да изразява привързаността си и искаше хората да го харесват. Когато баща му седеше в кухнята и гледаше мрачно в пода, единственото, което караше очите му да грейнат, бе появата на Рийд.

Рийд обожаваше баща си. Скоро след като започнах работата по книгата, той се отби у нас, както често правеше баща му, и предложи да се разходим. Докато ме гледаше настойчиво и емоционално, ми каза, че баща му не е коравосърдечен алчен бизнесмен, а се ръководи от любовта към работата си и се гордее с продуктите, които прави.

След като откриха рак на Джобс, Рийд започна да ходи през ваканциите в онкологичната лаборатория на „Станфорд“, да секвенира ДНК и да търси генетични маркери за тумори на дебелото черво. В един експеримент проследил как мутациите се предават по наследство.

– Едно от малкото полезни неща около моето заболяване е, че Рийд започна да учи при някои много добри лекари – сподели ми Стив. – Ентусиазмът му е същият като моето увлечение по компютрите, когато бях на неговата възраст. Мисля, че най-големите открития на XXI век ще са на пресечната точка между биология и информатика. Започва нова епоха – като цифровата, която се зараждаше по мое време.

Рийд използва рака на баща си за основа на реферат, който представя пред класа си в училище „Кристал Спрингс Ъплендс“. Баща му и цялото му семейство също са в залата, за да чуят как разказва за центрофугиране и багрила при определянето на ДНК-последователности.

– Мечтая си как Рийд ще си купи къща тук, в Пало Алто, ще има семейство и ще ходи с колело на работа като преподавател в „Станфорд“ – каза ми след това Стив.

Рийд съзрява бързо през 2009 г., когато изглежда, че баща му скоро ще умре. Грижи се за малките си сестри, докато родителите му са в Мемфис, и развива закрилническо чувство. Когато здравето на баща му се стабилизира обаче, възвръща обичайния си игрив, дяволит нрав. Един ден на вечеря обсъжда с родителите си къде да заведе приятелката си на ресторант. Баща му предлага „Ил Форнайо“, елегантно заведение в Пало Алто, но младежът казва, че не може да направи резервация. „Искаш ли да пробвам аз?“ – пита баща му. Рийд обаче не приема; иска да се справи сам. Ерин, леко срамежливото средно дете, предлага да направят индианска палатка в градината и двете с Ийв, най-малката, да им сервират романтична вечеря. Рийд се изправя, прегръща я и обещава да се възползва от услугите й някой друг път.

Една събота Рийд се явява заедно с още трима съперници в телевизионно състезание за ученици в една местна станция. Цялото семейство отива да го подкрепя освен Ийв, която е на конно състезание. Докато телевизионният екип се подготвя, Стив се опитва да сдържи нетърпението си и да не се набива на очи сред другите родители, седнали на сгъваеми столчета в студиото. Характерните дънки и черно поло обаче го издават и до него сяда някаква жена, за да го снима. Без да я удостои с поглед, той става и се премества в другия край на реда. Когато идва ред на Рийд да се представи, на табелката пред него пише „Рийд Пауъл“. Водещият пита учениците какви искат да станат, когато пораснат.

– Онколог – казва Рийд.

На връщане Джобс взема сина си със своя мерцедес SL55, а жена му кара след тях с Ерин. По пътя Лорийн пита дъщеря си защо според нея баща й отказва да сложи регистрационен номер на автомобила си.

– Защото е непокорен – отговаря момичето.

По-късно зададох същия въпрос на Джобс.

– Защото понякога хората ме следят и ако имам номер, ще намерят къде живея – отвърна ми. – Но пък сега, като има „Гугъл Мапс“, това е безсмислено. Явно просто така съм си наумил.

По време на церемонията по случай завършването на Рийд Джобс ми изпрати възторжен имейл от айфона си: „Днес е един от най-щастливите ми дни. Рийд завършва гимназия. В момента. И напук на всички очаквания, аз съм тук.“ Вечерта организираха домашно тържество за близки приятели и роднини. Рийд танцува с всички членове на семейството си, включително с баща си. По-късно Джобс завежда сина си в гаража и му казва да си избере едно от двете му колела, защото вече няма да може да ги кара. Рийд се шегува, че италианското изглежда малко гейско, затова Стив му казва да вземе другото, солидно осемскоростно. Когато младежът заявява, че ще му бъде задължен, баща му отговаря:

– Не се чувствай задължен, нали носиш моята ДНК.

Няколко дни по-късно е премиерата на „Играчки 3“. Джобс следи тази трилогия на „Пиксар“ от самото начало и последната серия отразява емоциите около заминаването на главния герой Анди да учи в университет.

– Искам винаги да бъда с теб – казва майката на момчето.

– Винаги ще бъдеш – отговаря Анди.