Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Исках децата ми да ме опознаят. Невинаги им обръщах внимание и исках да разберат какво и защо съм правил. Освен това, когато се разболях, осъзнах, че след смъртта ми хората ще пишат за мен, а няма да знаят нищо. Няма да напишат истината. Исках да съм сигурен, че ще чуят гласа ми.

Никога за тези две години не ме беше питал какво съм написал в книгата и какви изводи съм направил. Сега обаче ме погледна и каза:

– Знам, че в книгата ще има много неща, които няма да ми харесат.

Прозвуча повече като въпрос, отколкото като изявление, затова кимнах, усмихнах се и отговорих, че вероятно е така.

– Това е добре – продължи той. – Значи няма да звучи като писана по поръчка. Няма да я чета засега, за да не се ядосвам. Може би след година... ако още съм жив.

След тези думи затвори очи и се отпусна, затова си тръгнах.

През лятото здравето му постоянно се влошава и той бавно започва да осъзнава неизбежното: няма да се върне на директорския пост в „Епъл“. Идва време да подаде оставка. Седмици наред се колебае, съветва се с жена си, Бил Кембъл, Джони Айв и Джордж Райли.

– Едно от нещата, които исках да направя за „Епъл“, бе да дам пример за най-правилния начин да предадеш властта – обясни ми по-късно. Весело напомни за всички трудни промени, настъпили в компанията през последните трийсет и пет години. – Положението винаги е било драматично като в страна от Третия свят. Една от целите ми беше да направя „Епъл“ най-добрата компания в света. Затова е много важно да я предам в ръцете на най-подходящия човек.

Стив решава, че най-доброто време и място е редовното заседание на управителния съвет на 24 август. Иска да го направи лично, а не чрез писмо или по телефона, затова си налага да се храни, за да си възвърне силите. В деня преди заседанието решава, че ще се справи, но трябва да използва инвалидна количка. Урежда да го закарат до фирмената централа и да го вкарат в заседателната зала по възможно най-дискретния начин.

Пристига малко преди 11:00, когато съветът приключва разглеждането на доклади и други рутинни занимания. Повечето знаят какво предстои. Вместо обаче да обявят темата, за която си мислят всички, Тим Кук и финансовият директор Питър Опенхаймер продължават с отчета за тримесечието и плановете за идната година. След това Джобс казва тихо, че иска да обсъди нещо лично. Кук го пита дали той и колегите му трябва да излязат и след трийсетсекундно замисляне Стив решава, че трябва. Когато остава сам с шестимата външни директори, започва да чете на глас писмо, което лично е продиктувал и редактирал през изминалите седмици:

– Винаги съм казвал, че ако дойде ден да не мога да изпълнявам задълженията си, ще бъда първият, който ще го съобщи. За съжаление този ден настъпи.

Писмото е просто, ясно и се състои само от осем изречения. Джобс предлага Кук да го замести, а той да стане председател на управителния съвет.

– Убеден съм, че най-ярките и иновативни дни на „Епъл“ тепърва предстоят. С нетърпение очаквам да наблюдавам и помагам за успеха на фирмата в новата ми роля.

Следва дълго мълчание. Ал Гор първи се изказва, като изброява заслугите на Джобс на досегашния му пост. Майки Дрекслър добавя, че да гледа как Джобс преобразява „Епъл“, било „най-невероятното нещо, което съм виждал в бизнеса“. Арт Левинсън похвалва загрижеността на Стив да осигури плавно предаване на властта. Кембъл не казва нищо, но докато приемат официалната резолюция за смяната, очите му се насълзяват.

На обяд Скот Форстол и Фил Шилер идват да представят няколко продукта, разработвани от компанията. Джобс ги бомбардира с въпроси и идеи, като набляга на възможностите на четвъртото поколение клетъчни мрежи и на функциите на бъдещите мобилни телефони. В един момент Форстол представя една гласоразпознаваща програма. Точно както се е опасявал, насред демонстрацията Джобс грабва телефона, за да види дали може да обърка софтуера:

– Какво е времето в Пало Алто?

Програмата отговаря. После Джобс я предизвиква:

– Ти мъж ли си, или жена?

За всеобщо удивление апаратът отвръща:

– Още не са програмирали пола ми.

За момент атмосферата се разведрява.

Когато заговарят за таблетни компютри, някой изразява задоволство, че „Хюлет-Пакард“ са се отказали от този пазар, защото не могат да се конкурират с iPad. Джобс обаче казва, че това всъщност е тъжен момент:

– Хюлет и Пакард направиха страхотна компания и си мислеха, че я оставят в добри ръце. Сега обаче тя е осакатена и се руши. Надявам се аз да съм оставил по-стабилно наследство и това никога да не се случи с „Епъл“.

Когато се кани да си тръгне, членовете на съвета се събират, за да го прегърнат.

След срещата Джобс се прибира вкъщи с Джордж Райли. Заварват Лорийн да събира меда от кошерите в задния двор с помощта на малката Ийв. Двете свалят пчеларските маски и занасят буркана в кухнята; Рийд и Ерин също са там, за да отпразнуват елегантното оттегляне на баща им. Джобс взема лъжица мед и заявява, че е прекрасен.

Същата вечер ми сподели, че възнамерява да остане активен, доколкото му позволява болестта: