Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

За съжаление това дзен обучение не му помага да се държи по-спокойно и да постигне вътрешен мир. Той често е напрегнат и нетърпелив – черти, които не се старае да скрие. Повечето хора имат система за регулиране между ума и устата, която модулира най-спонтанните реакции и най-резките им импулси. Не и Джобс. Той смята бруталната си откровеност за важна:

– Работата ми е да казвам кога нещо е скапано, а не да се правя, че много ми харесва.

Понякога това поведение е пленяващо и вдъхновяващо, но друг път го прави да изглежда, ако използваме жаргонния израз, абсолютен задник.

Анди Херцфелд веднъж ми каза:

– Единственият въпрос, на който бих искал Стив да ми отговори, е защо понякога е такъв гадняр.

Дори най-близките му хора се чудят дали наистина му липсва филтърът, който не позволява на хората да изразяват най-язвителните си мисли, или нарочно го е дезактивирал. Джобс твърди, че е първото:

– Аз съм такъв и никой не може да очаква да бъда нещо, което не съм.

Според мен обаче, ако искаше, щеше да се контролира. Когато уязвява някого, той не го прави, защото не си дава сметка, че ще го нарани. Точно обратното: умее да преценява хората, долавя мислите им и чак тогава решава дали да прояви симпатия, да ласкае или да наранява.

Злобната страна на характера му е излишна; тя повече му пречи, отколкото му помага. На моменти обаче е полезна. Учтивите и тактични ръководители, стремящи се да избягват конфронтациите, по принцип не умеят да налагат промени така ефективно. Десетките служители, към които Джобс е проявил изключителна грубост, завършват поредицата от ужасяващи разкази с признанието, че ги е подтиквал да правят неща, на които не вярвали, че са способни. Той създава отбор, съставен само от първокласни играчи.

Сагата на Стив Джобс е олицетворение на изначалния мит за Силициевата долина: как една прохождаща фирма в гараж се превръща в най-богатата компания в света. Той не изобретява качествено нови неща, но майсторски съчетава идеи, изкуство и информационни технологии, за да измисли бъдещето. Проектира „Мак“, след като оценява възможностите на графичните интерфейси – нещо, което „Ксерокс“ не успява да направи. Създава iPod, след като осъзнава колко хубаво би било да имаш хиляда песни в джоба си, за разлика от „Сони“, която има всички ресурси и знания, но не съумява да реализира подобен проект. Някои бизнесмени правят нововъведения, като схващат общата картина. Други постигат това, като усъвършенстват детайлите. Джобс се справя и с двете безкомпромисно. Благодарение на това в продължение на три десетилетия пуска на пазара серия от продукти, които преобразяват цели индустрии:

–

Apple II

, като взема платката на Возняк и я превръща в първия персонален компютър за неспециалисти;

– „Макинтош“, с който започва революцията сред домашните компютри и популяризира графичния потребителски интерфейс;

– „Играчки“ и другите хитове на „Пиксар“, които разчупват цифровото въображение;

– Магазините на „Епъл“, които показват колко е важен фирменият магазин за налагането на определена марка;

–

iPod

, променил начина, по който слушаме музика;

– Онлайн магазинът

iTunes

, който спасява музикалната индустрия;

–

iPhone

, който превръща мобилните телефони в устройства за музика, снимки, видеоклипове, електронна поща и сърфиране в интернет;

–

App Store

, който ражда нова индустрия за създаване на компютърни програми;

–

iPad

, който поставя началото на таблетните компютри и създава платформа за цифровите вестници, списания, книги и филми;

–

iCloud

, който измества компютъра от централната роля при управлението на информацията и позволява на всички мобилни устройства да работят в синхрон;

– и самата компания „Епъл“, която Джобс смята за най-голямото си творение; място, където въображението се стимулира и реализира по толкова творчески начин, че това я прави най-богатата компания на света.

Бил ли е умен? Не, не особено. Той просто е гений. Скоковете на въображението му са импулсивни, неочаквани и понякога граничещи с магия. Джобс е истински пример за това, което математикът Марк Как нарича „гений-магьосник“ – човек, чиито идеи идват от нищото, породени повече от интуицията, отколкото от логическата мисъл. Като куче следотърсач той умее да попива информация, да надушва далечни миризми и да предвижда какво следва.

Така Стив Джобс се превръща в най-великия бизнес ръководител на нашата ера и името му със сигурност ще се помни векове наред. Той ще влезе в пантеона на историята редом с Едисон и Форд. Повече от всеки друг през своето време Джобс прави съвършено нови продукти, комбинирайки изкуство и процесори. С плам, който прави работата с него едновременно смущаваща и вдъхновяваща, Джобс изгражда и най-креативната компания в света. И успява да вгради в гените й естетика, перфекционизъм и въображение, които вероятно ще й помогнат десетилетия наред да остане най-добре развиващата се фирма на пресечната точка между изкуство и информационни технологии.

А, да, и още нещо...