Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

В различни периоди от миналото Силициевата долина е била олицетворявана от различни фирми. Дълго време неин символ беше „Хюлет-Пакард“. След това, в ерата на полупроводниците, такива бяха „Феърчайлд“ и „Интел“. Мисля, че за известно време символът беше „Епъл“, но после слезе от сцената. Сега са пак „Епъл“ и „Гугъл“ – но „Епъл“ малко повече. Според мен издържахме изпита на времето. От доста време съществуваме и все още сме на гребена на вълната.

Лесно е да хвърляме камъни по „Майкрософт“. Те очевидно паднаха от шампионската стълбица и се превърнаха в незначителен играч. Въпреки това оценявам постиженията им и знам колко им е било трудно. Те бяха много добри в търговската част, но никога не са били достатъчно ориентирани към продукта. Бил обича да се представя като човек на продукта, но не е. Той е търговец. За него завладяването на бизнеса беше по-важно, отколкото правенето на велики продукти. Той стана най-богатия човек в тази област и ако това е било целта му, значи я е постигнал. Не такава обаче беше моята цел и понякога си мисля, че в началото и той е мислил като мен. Възхищавам му се за компанията, която изгради – впечатляваща е – и ми е приятно да работя с него. Умен е и дори има чувство за хумор. „Майкрософт“ обаче никога не е носил духа на свободните изкуства. Дори след като видяха „Мак“, не можаха да го изкопират добре. Изобщо не схванаха основната идея.

Имам си една теория защо фирми като IBM и „Майкрософт“ западат. Компанията върши страхотна работа, пуска нови продукти, установява монопол в определена област и тогава започва да пренебрегва качеството. Започва да цени добрите търговци, защото приходите растат благодарение на тях, а не на инженерите и дизайнерите. Така в крайна сметка търговците започват да управляват компанията. Джон Ейкърс от IBM беше умен, сладкодумен, невероятен търговец, обаче не разбираше нищо от продукта. Същото се случи с „Ксерокс“. Когато търговците управляват компанията, хората, разработващи продуктите, губят тежест и много от тях просто си тръгват. Така стана в „Епъл“, когато дойде Скъли – чисто моя грешка – и с „Майкрософт“, когато Балмър пое ръководството. „Епъл“ имаше късмет и се съвзе, но се съмнявам, че това ще стане с „Майкрософт“, докато Балмър е начело.