Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Противно ми е, че някои хора наричат себе си „предприемачи“, когато единствената им цел е да създадат фирма, а после да я продадат или да пуснат акции, за да гушнат парите и да си тръгнат. Мързи ги да свършат работата, която е необходима, за да изградят истинска компания – а то е най-трудното в бизнеса. Само това е начинът да допринесеш с нещо и да увеличиш наследството, оставено от онези преди теб. Изграждаш компания, която ще отстоява принципите си за поколения напред. Това направиха Уолд Дисни, Хюлет, Пакард и хората, които създадоха „Интел“. Направиха компании, които ще оцелеят дълго, не се интересуваха само да спечелят пари. Такава искам да бъде и „Епъл“.

Не съм съгласен с твърденията, че само тъпча хората. Ако нещо не е свястно, аз просто им го казвам в очите. Моята работа е да бъда честен. Знам какво говоря и обикновено се оказва, че съм прав. Това е културата, която се опитах да създам. Ние сме брутално честни; всеки може да ми каже, че ме смята за пълен кретен, и аз мога да му го кажа. Адски много сме се карали, крещели сме си и това са едни от най-готините моменти в живота ми. Изобщо не ми пукаше да кажа пред всички: „Рон, този магазин е пълен боклук“. Или: „Леле, тая работа съвсем я оплескахме“ – пред инженера, който отговаря за нея. Това е залогът, за да участваш в играта: трябва да си суперчестен. Може би има и по-добър начин, при който всички сме наконтени с вратовръзки и говорим възвишено със сложни фрази, само че аз съм едно просто момче от Калифорния.

Понякога съм бил суров към хората, може би повече от необходимото. Спомням си как веднъж Рийд, още шестгодишен, се прибра вкъщи, а аз току-що бях уволнил някого. Замислих се какво ли му е на този човек да се прибере вкъщи и да каже на малкия си син, че са го изхвърлили от работа. Беше трудно, но все някой трябваше да го направи. Винаги съм приемал за свое задължение екипът да е на ниво и ако не бях аз, никой нямаше да се погрижи за това.