Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Нещо по-показателно – в началото на нашия век упорството на Джобс да създаде цялостно интегрирани устройства позволява на „Епъл“ да разработи стратегията на цифровия пъп, даваща възможност настолният ви компютър да се свързва безпроблемно с различни преносими устройства. Айподът например е част от затворена и тясно интегрирана система. За да го използвате, трябва си инсталирате програмата iTunes на „Епъл“ и да теглите файлове от онлайн магазина. В резултат iPod, както по-късно iPhone и iPad, има елегантен дизайн, отличаващ го от недодяланите конкурентни продукти, които не осигуряват безпроблемно удовлетворяващо ползване.

Стратегията се оказва успешна. През май 2000 г. пазарният дял на „Епъл“ е една двайсета от дела на „Майкрософт“. През май 2010 г. „Епъл“ изпреварва „Майкрософт“ като най-голяма компютърна компания в света, а през септември 2011 г. стойността на компанията е със 70 % по-висока от тази на конкурента. През първото тримесечие на 2011 г. пазарът на компютри с Windows се е свил с 1 %, а на „Мак“ е нараснал с 28 %.

Битката се възобновява, този път в областта на мобилните устройства. „Гугъл“ възприема отворения подход и пуска операционната си система „Андроид“ за ползване от всеки производител на таблети и мобилни телефони. През 2011 г. пазарният дял на компанията е равен на този на „Епъл“. Недостатъкът на отворената система е нейната фрагментираност. Различни производители на телефони и таблети модифицират „Андроид“ в десетки разновидности, при което се губи синхронът между приложенията и не се реализират всичките им възможности. И двата подхода имат предимства. Някои хора търсят свободата да използват отворени системи и по-богат асортимент от хардуер; други очевидно предпочитат пълната интеграция и контрол на „Епъл“, водещи до създаването на продукти с по-прост интерфейс, по-дълъг живот на батериите, повече улеснения за потребителя и по-бързо боравене с информацията.

Недостатъкът при другия подход е, че за да достави наслада на потребителя, Джобс отнема свободата му. Сред най-задълбочените привърженици на отворената среда е Джонатан Зитрейн от „Харвард“. Той започва книгата си „Бъдещето на интернет... и как да го предотвратим“ със сцената как Джобс представя айфона; след това предупреждава за последствията от заменянето на персоналните компютри със „стерилни уреди, вързани за контролна мрежа“. Още по-пламенен е Кори Доктороу, който пише манифест, озаглавен „Защо няма да си купя iPad“. „В дизайна е вложена много мисъл и находчивост – признава той, – но има и ясно различимо пренебрежение към ползвателя. Като купувате iPad на децата си, не им помагате да осъзнаят, че светът е техен и чака да го разглобят и сглобят наново; по този начин им внушавате, че трябва да викат специалист дори за смяната на батериите.“

За Джобс интегрираният подход се налага просто защото е най-правилен:

– Правим това не защото сме някакви деспотични маниаци. Правим го, защото искаме да създаваме страхотни продукти, защото сме загрижени за потребителя; затова не пускаме боклуци като другите. – Стив е убеден, че прави услуга на потребителя. – Хората правят онова, което умеят най-добре, и очакват от нас същото. Животът им е претоварен; имат си други грижи, а нямат време да мислят как да интегрират компютрите и устройствата си.

Този подход понякога вреди на краткосрочните бизнес интереси на „Епъл“, но в свят, пълен с некадърно направени устройства, неясни съобщения за грешка и дразнещи интерфейси, води до създаването на удивителни неща. Използването на продукт на „Епъл“ може да бъде върховно изживяване като разходка из любимите на Джобс дзен градини в Киото, а никой от тези шедьоври не е постигнат с преклонение пред олтара на отворените системи или безконтролното цъфтене на стотици цветя. Понякога е хубаво нещата да се поверят в силни ръце.

Емоционалната натура на Джобс се проявява и в способността му да се концентрира. Той очертава приоритетите, насочва вниманието си като лазер върху тях и се абстрахира от всички дразнители. Когато се вглъби в нещо – потребителския интерфейс на първия „Макинтош“, дизайна на iPod и iPhone, привличането на музикалните компании в iTunes – той е неуморим. Ако обаче не желае да се занимава с нещо – юридически проблем, бизнес въпрос, диагноза за рак, семейни грижи – Стив решително го игнорира. Тази способност да се фокусира му позволява да налага решенията си. Той помага на „Епъл“ да се съвземе, като съсредоточава работата само върху няколко основни продукта и отхвърля всички останали. Опростява устройствата, като елиминира бутони, опростява софтуера, като елиминира функции, опростява интерфейса, като елиминира възможности за избор.

Самият Джобс обяснява умението си да се съсредоточава и любовта си към простото с увлечението по дзен будизма. То му е помогнало да цени интуицията, научило го е да елиминира всичко, което го разсейва и не е необходимо, и го възпитава в духа на естетичния минимализъм.