Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Стив обича, когато каже „скачай“, хората да скачат – споделя Раскин. – Не можеше да се разчита на него и не реагираше добре, когато излезеше, че той самият не е на висота. Не обича хората да го виждат без ореол.

Джобс е не по-малко остър към Раскин:

– Джеф беше адски надут. Не разбираше много от интерфейс. Затова реших да хвана няколко от способните му хора, да доведа няколко от моите, да поема нещата в свои ръце и да направим един по-достъпен вариант на „Лиса“, а не просто някакъв боклук.

Някои членове на екипа смятат, че е невъзможно да се работи с Джобс. „Той създава напрежение, интриги и кавги, вместо да тушира тези проблеми“ – пише един инженер в писмо до Раскин през декември 1980 г. – „Доставя ми огромно удоволствие да говоря с него и се възхищавам от идеите, практическия опит и енергията му, но не мисля, че допринася за атмосферата на доверие, подкрепа и спокойствие, от която се нуждая.“

Мнозина други обаче осъзнават, че въпреки необуздания си темперамент Джобс има харизмата и влиянието, които ще им помогнат да оставят „следа във вселената“. Джобс казва на екипа, че Раскин е само фантазьор, а той самият е човек на действието и ще направи „Мак“ за една година. Очевидно е, че иска да получи реванш за изгонването си от проекта „Лиса“, и е силно мотивиран от конкуренцията. Пред свидетели се хваща на бас с Джон Кауч за 5000 долара, че „Мак“ ще бъде готов преди „Лиса“.

– Ние можем да направим компютър, по-евтин и по-хубав от „Лиса“, и то преди тях – заявява пред екипа.

Джобс демонстрира властта си върху групата, като отменя обедния семинар, който Раскин трябва да изнесе пред фирмата през февруари 1981 г. Раскин все пак минава покрай залата и установява, че вътре има стотина души, които го чакат; Джобс не си е дал труда да уведоми другите за отмененото мероприятие. Затова Раскин влиза и изнася лекцията си.

Тази случка подтиква инженера да напише гневна бележка до Майк Скот, който в качеството си на президент отново се оказва в трудната позиция да обуздава основателя и най-голям акционер на компанията. Писмото е озаглавено „Какво е да работиш за/със Стив Джобс“ и гласи:

Той е ужасен ръководител... Винаги съм харесвал Стив, но не е възможно да работя с него... Джобс редовно пропуска насрочените срещи. Това е толкова всеизвестен факт, че почти се е превърнало в анекдот... Действа, без да мисли, и винаги по грешна преценка... Не признава заслугите на другите... Много често, когато споделиш нова идея, веднага се обявява против нея и заявява, че е безполезна, дори глупава и само му губиш времето. Само по себе си това е признак на лошо ръководство, но ако идеята е добра, съвсем скоро започва да говори за нея, сякаш е негова собствена.

Същия ден следобед Скот извиква Джобс и Раскин на среща при Марккула. Джобс се разплаква. Двамата с Раскин постигат съгласие само по една точка: никой не иска да работи с другия. Навремето за проекта „Лиса“ Скот застава на страната на Кауч. Сега решава, че е по-добре да се съобрази с Джобс. Все пак „Мак“ е незначителен проект, който се изпълнява в изолирана сграда далеч от централния офис. Това е възможност да държат Джобс настрана. Казват на Раскин да си вземе отпуск.

– Искаха да ме успокоят и да ми намерят занимание, а аз нямах нищо против – спомня си Джобс. – За мен това беше като да се върна в гаража. Имах си собствен екип от отрепки, който ме слушаха.

Изгонването на Раскин може да не е справедливо, но се оказва полезно за „Макинтош“. Раскин иска уред за малко пари, с анемичен процесор и касетофон, без мишка и с минимален графичен интерфейс. За разлика от Джобс той може би щеше да успее да задържи цената под 1000 долара и това щеше да помогне на „Епъл“ да завземе нова част от пазара. Той обаче не би могъл да постигне онова, което прави Джобс – да създаде и продава машина, която ще промени до неузнаваемост персоналните компютри. Раскин отива в „Канон“, където му дават възможност да направи компютъра, който иска.

– Неговият „Кат“ беше пълен провал – разказва Аткинсън. – Никой не го купуваше. Когато Стив направи „Мак“ като компактна версия на „Лиса“, това беше не просто един електронен домакински уред, а цяла изчислителна платформа.

А можеше да е „Байсикъл”...