Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Джобс никога не е чел Ницше, но идеите на философа за особената природа на свръхчовека са съвсем естествени за него. Както пише Ницше в „Тъй рече Заратустра“: „Своя воля иска днес духът, свой свят придобива заблуденият.“¹ Ако действителността не отговаря на волята му, Джобс я игнорира, както прави при раждането на дъщеря си, а години по-късно – когато научава, че е болен от рак. Дори с дребните изрази на неподчинение в ежедневието, като това, че отказва да сложи номер на колата си и спира на места за инвалиди, той се държи, сякаш правилата не важат за него.

1 превод – Мара Белчева, Пенчо Славейков

Друг важен аспект от мирогледа на Джобс е, че борави само с две категории. За него хората са или „просветени“, или „кретени“. Работата им е или „идеална“, или „пълен боклук“.

Бил Аткинсън, един от създателите на „Мак“, който попада в категорията на добрите, описва ситуацията така:

Със Стив се работеше трудно, защото делеше хората само на богове и на тъпаци. Ако си сред боговете, издигаше те на пиедестал и смяташе, че си безгрешен. Онези от нас, които бяхме причислени към боговете, знаехме, че сме смъртни, че грешим и пърдим като всеки друг човек, затова постоянно се страхувахме да не бъдем съборени от пиедестала. Онези от категорията на тъпаците, които бяха изключително способни инженери и съвестни работници, нямаха никаква надежда, че ще бъдат оценени и някога ще се издигнат над презрения си статус.

Тези категории обаче не са неизменни, защото Джобс бързо мени мнението си. Когато разказва на Херцфелд за изкривяването на действителността, Трибъл специално го предупреждава за склонността на Джобс да променя позицията си като високоволтов променлив ток:

– Това, че е обявил нещо за ужасно или за велико, не означава, че на другия ден пак ще мисли така. Ако споделиш с него нова идея, в първия момент най-вероятно ще ти каже, че е глупава. Обаче ако после му хареса, точно след една седмица ще се върне при теб и ще ти предложи собствената ти идея, сякаш е хрумнала първо на него.

От такива дръзки пируети дори на Дягилев би му се завило свят.

– Ако някой от аргументите му не се окажеше много убедителен, умело превключваше на друг – разказва Херцфелд. – Можеше да те изкара от равновесие, като внезапно приеме твоята позиция за своя, без по нищо да личи, че някога е бил на противоположно мнение.

Това се случва многократно на Брус Хорн – програмистът, който заедно с Теслър е подмамен да напусне „Ксерокс ПАРК“.

– Споделях с него някоя моя идея и той казваше, че е тъпа – спомня си Хорн. – Следващата седмица идваше и казваше: „Хей, да знаеш каква страшна идея ми дойде.“ И предлагаше моята идея! Ако му кажех: „Ама, Стив, нали аз ти го предложих миналата седмица?!“, измърморваше „Да, да, да“ и продължаваше да си приказва своето.

Сякаш в мозъка му липсва някоя платка, която да уравновесява резките скокове на импулсивните му хрумвания. Затова в отношенията си с него хората от „Мак“ възприемат едно понятие от аудиотехниката, наречено „нискочестотен филтър“. Като обработват входящите данни, те успяват да намалят амплитудата на високочестотните му сигнали. Така осредняват данните и осигуряват по-плавни преходи на вечно изменящото му се поведение.

– След няколко цикъла на негови коренно различни мнения човек се научава как да филтрира сигналите и да не реагира на крайностите – обяснява Херцфелд.

Дали немодулираното поведение на Джобс идва от неразбиране на емоциите? Не. По-скоро обратното. Той е много сетивен, умее да преценява хората и да вижда силните и слабите им страни. Способен е да зашемети нищо неподозиращата жертва с точно прицелен, емоционален шоков удар. Джобс интуитивно усеща кога някой се преструва и кога наистина знае нещо. Благодарение на това майсторски умее да прилъгва, съблазнява, убеждава, ласкае и сплашва.

– Имаше невероятната способност да усеща слабостите ти, да разбира как най-лесно може да те унижи, да те смачка – казва Джоана Хофман. – Това е обща черта на хората, които притежават голямо обаяние и знаят как да манипулират. Когато знаеш, че може да те смачка, започваш да се чувстваш слаб и да се стремиш към одобрението му, за да те издигне на пиедестал и да те притежава.