Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Няколко дни след напускането на Раскин Джобс влиза в работната кабинка на Анди Херцфелд – млад инженер от екипа на Apple II с миловидно лице и дяволит характер като Бъръл Смит. Херцфелд си спомня, че повечето му колеги се боели от Джобс „заради внезапните му избухвания и склонността му да казва на хората какво мисли за тях, което често не е много ласкаво“. Херцфелд обаче много го харесва.

– Бива ли те за нещо? – пита го Джобс, когато влиза. – Искаме по „Мак“ да работят само способни хора, а за теб не съм сигурен.

Херцфелд знае как да отговори:

– Казах му: „Да, бива ме.“

Джобс излиза и инженерът продължава работата си. По някое време следобед вдига очи и вижда Джобс да наднича над преградата на работното му място.

– Имам добра новина – казва той. – Вече си в екипа на „Мак“. Идвай с мен.

Херцфелд отговаря, че му трябват още два-три дни да довърши нещо за Apple II.

– Кое е това, дето е по-важно от „Макинтош“? – пита Джобс.

Херцфелд му обяснява, че трябва да приведе програмата DOS в по-завършен вид, за да я прехвърли на някого.

– Само си губиш времето! – заявява Джобс. – На кого му пука за Apple II? До няколко години ще е в историята. „Макинтош“ е бъдещето на „Епъл“ и ти започваш работа по него веднага!

С тези думи Джобс издърпва кабела на компютъра на Херцфелд и всичко, което програмистът е написал, се изгубва.

– Тръгвай с мен – заповядва Джобс. – Ще ти покажа новото ти работно място.

Качва го заедно с компютъра на сребристия си мерцедес и го закарва в офиса на „Макинтош“.

– Това е новото ти бюро – обявява, като го настанява до Бъръл Смит. – Добре дошъл в екипа на „Мак“!

Това е бившето бюро на Раскин. Инженерът си е тръгнал толкова набързо, че някои от чекмеджетата му все още са пълни с всякакви джунджурии, между които и макети на самолетчета.

Първият тест за хората, които Джобс избира през пролетта на 1981 г. за своята нова банда от весели пирати, е дали са способни да посветят душата си на продукта. Понякога въвежда кандидата в стая, където е монтиран прототип на „Мак“, покрит с кърпа. С театрален жест вдига кърпата и наблюдава.

– Ако погледът на човека светнеше, ако веднага хванеше мишката и почнеше да клика, Стив се усмихваше и го вземаше – спомня си Андреа Кънингам. – Искаше човекът да възкликне: „Леле!“

Брус Хорн е един от програмистите в „Ксерокс ПАРК“. Когато някои от приятелите му (като Лари Теслър) решават да се присъединят към екипа „Макинтош“, той решава също да отиде. Друга компания обаче му предлага добра оферта плюс начален бонус от 15 000. Джобс му се обажда една петъчна вечер:

– Утре сутрин да си в „Епъл“. Имам да ти покажа много неща.

Хорн отива и Джобс успява да го примами.

– Стив толкова страстно желаеше тази удивителна машина, която щеше да промени света, че със самата сила на волята си промени решението ми – спомня си Хорн.

Джобс му показва точно как ще се формова пластмасата и ще образува идеални ъгли; колко хубаво ще изглежда процесорът отвътре.

– Искаше сам да се убедя, че всичко това ще се случи и вече е измислено до най-малката подробност. „Леле – казах си, – в наши дни рядко се среща такъв ентусиазъм.“ Затова се присъединих към екипа му.

Джобс се опитва да привлече дори Возняк.

– Ядосвах се, че не прави почти нищо, и тогава си помислих: „Мамка му, ако не беше неговата гениалност, нямаше да съм тук“ – сподели Джобс при един от разговорите ни.

Точно когато Джобс се опитва да го привлече в екипа на „Мак“, Возняк катастрофира с новия си едномоторен самолет „Бийчкрафт“ при опит за излитане в Санта Крус. Едва оцелява и получава частична амнезия. Джобс го посещава често в болницата, но след като се възстановява, Возняк решава, че е време да си почине от „Епъл“. Десет години след като прекъсва учението си в „Бъркли“, той се връща да завърши образованието си.

За да направи проекта свое собствено творение, Джобс решава да не използва повече името на любимия ябълков сорт на Раскин. В различни интервюта той описва компютрите като велосипед за ума – създаването на велосипеда позволило на хората да се движат по-бързо дори от кондор; по същия начин компютрите щели да увеличат многократно ефикасността на мозъка ни. Затова един ден решава, че „Макинтош“ вече ще се казва „Байсикъл“ („Велосипед“). Идеята не се приема добре.

– С Бъръл обявихме, че това е най-голямата глупост, която сме чували – разказва Херцфелд.

След един месец Джобс се отказва от идеята.

В началото на 1981 г. екипът на „Мак“ достига двайсет души и Джобс решава да им осигури по-голямо пространство. За целта ги премества на втория етаж на една двуетажна сграда на три пресечки от централния офис на „Епъл“. Понеже се намира до една бензиностанция на „Тексако“, става известна като „Тексако Тауърс“. За да създаде по-приятна атмосфера, накарва хората си да купят стереоуредба.

– С Бъръл веднага хукнахме, докато Стив още не е размислил, и взехме един сребрист касетофон – разказва Херцфелд.

Триумфът на Джобс е пълен. Само няколко седмици след като се преборва с Раскин за проекта „Мак“, успява да изгони Майк Скот от поста президент на „Епъл“.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное