Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Кениън признава, че вероятно би могъл. Джобс отива до дъската за писане и показва, че ако 5 милиона души ползват „Мак“ и всеки ден за стартирането на системата са необходими десет секунди повече, това прави около триста милиона часа годишно, които могат да се спестят, а това се равнява на продължителността на поне сто човешки живота всяка година.

– Лари много се впечатли и след няколко седмици показа версия, която стартираше двайсет и осем секунди по-бързо – спомня си Аткинсън. – Стив умееше да те мотивира, като те накара да видиш общата картина.

В резултат всички от екипа „Макинтош“ започват да споделят желанието на Джобс да създадат велик продукт, а не просто финансово изгоден.

– Джобс се виждаше като човек на изкуството и насърчаваше и нас да се изживяваме като такива – разказва Херцфелд. – Целта не беше да бием конкуренцията или да печелим много пари. Искахме да създадем най-великото възможно нещо, дори малко по-велико.

Веднъж Джобс завежда екипа да видят една изложба на стъклени изделия на Луис Тифани в музея „Метрополитан“ в Манхатън, защото смята, че има какво да научат от примера на великия художник как голямото изкуство може да се пусне за масово производство. Бъд Трибъл си спомня:

– Казахме си: „Хей, ако ще правим нещо, нека да е хубаво.“

Необходими ли са обаче всички тези скандали и грубости?

Вероятно не, а и не е оправдано. Има и други начини за мотивиране на екипа. Въпреки че става велика машина, „Макинтош“ излиза със закъснение и на твърде висока цена заради безцеремонните намеси на Джобс. Платена е и друга цена, измерваща се в наранени човешки чувства, която убива част от ентусиазма на екипа.

– Стив можеше да даде своя принос, без да тероризира толкова хората – смята Возняк. – Аз съм по-толерантен и не провокирам толкова конфликти. Мисля, че всяка фирма може да бъде като задружно семейство. Ако проектът „Макинтош“ се управляваше по моя начин, може би щеше да бъде пълен провал. Но мисля, че ако бяха използвани и двата подхода, щеше да бъде по-добре.

Въпреки че понякога обезкуражава хората, стилът на Джобс може да бъде странно вдъхновяващ. Той зарежда служителите на „Епъл“ с трайния стремеж да създават революционни продукти и с увереността, че са в състояние да постигнат неща, които изглеждат невъзможни. Правят си фланелки с надпис: „Работим по 90 часа седмично и ни харесва!“ Заради страха си от Джобс и силното желание да му се харесат те надминават дори собствените си очаквания.

– С годините съм научил, че когато човек има способни служители, не е необходимо постоянно да ги следи – обясни ми по-късно Джобс. – Ако очакваш от тях велики дела, можеш да ги стимулираш да ги постигнат. Първият екип на „Мак“ ме научи, че първокласните служители обичат да работят със себеподобни и не търпят второкласна работа. Попитай когото искаш от онзи екип на „Мак“. Ще ти кажат, че си е струвало труда.

Повечето са съгласни с това.

– Често го чувахме да крещи: „Кретен такъв, никога не правиш нищо както трябва!“ – спомня си Деби Колман. – Постоянно се случваше. Мисля обаче, че имах страшен късмет да работя с него.

ГЛАВА 12

Дизайнът

Истинският художник прави нещата по-прости

Естетика в стил баухаус

За разлика от повечето деца, израснали в къщи на Айклър¹, Джобс много добре знае какво представляват и защо са толкова хубави. Той харесва идеята на простия и изчистен модернизъм, създаден за масовия потребител. Освен това обожава да слуша как баща му описва детайли от дизайна на различни коли. Затова още от създаването на „Епъл“ Джобс е убеден, че хубавият индустриален дизайн – проста цветна емблема, лъскавата кутия на Apple II – ще помогне на фирмата и продуктите й да изпъкват сред другите.

1 Американски строителен предприемач, който създава къщи с модернистична архитектура за гражданите от средната класа (бел.ред.)

Първият офис на фирмата, след като я преместват от гаража на родителите му, е малка сграда, която споделят с търговско представителство на „Сони“. Тази компания е известна с характерния си стил и забележителния дизайн на продуктите, затова Джобс често се отбива да ги разглежда.

– Влизаше, какъвто си беше мърляв, и почваше да рови из брошурите, сочеше различни черти от дизайна – разказва Дан’л Люин, който тогава работи в „Сони“. – Често питаше: „Мога ли да взема тая брошура?“

През 1980 г. Люин вече работи в „Епъл“.

Увлечението на Джобс по индустриалния дизайн на „Сони“ отслабва някъде през юни 1981 г., когато отива на годишната Международна конференция по дизайн в Аспен. Тази година основната тема на конференцията е италианският дизайн и по-специално творчеството на архитекта Марио Белини, режисьора Бернардо Бертолучи, автомобилостроителя Серджо Пининфарина и наследничката на „Фиат“ Сузана Аниели.

– Станах страстен почитател на италианските дизайнери точно както хлапето в „Бягство от къщи“ се прекланя пред италианските колоездачи – спомня си Джобс. – Беше несравнимо вдъхновение.