Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Когато най-накрая ми показа една табела „Паркирането забранено“, казах „Добре, прав си. Предавам се. Трябва да включим правоъгълник със заоблени ъгли като основна фигура!“ – спомня си Херцфелд. – На другия следобед Бил влезе в „Тексако Тауърс“ ухилен до уши. Програмата му вече чертаеше хубави правоъгълници със заоблени ъгли, и то адски бързо.

В крайна сметка диалоговите прозорци на „Лиса“, „Мак“ и почти всеки друг компютър, създаден след тях, са със заоблени ъгли.

В курса по калиграфия, който посещава в „Рийд“, Джобс се е влюбил в шрифтовете с всичките им серифни и безсерифни варианти, пропорционалните разстояния между буквите и редовете.

– Когато правехме първия „Макинтош“, си спомних всичко това – разказва той.

Тъй като „Мак“ използва битмап изобразяване, могат да се въведат безброй много шрифтове, от най-елегантни до най-недодялани, които се кодират пиксел по пиксел на екрана.

За да програмира тези шрифтове, Херцфелд извиква в покрайнините на Филаделфия приятелката си от гимназията Сюзан Кеър. Кръщават шрифтовете на спирките по главната линия на филаделфийската градска железница: овърбрук, мериън, ардмор, розмонт. Джобс много харесва идеята. Една вечер се отбива при тях и пак започва да разсъждава върху имената на шрифтовете. Обявява, че това са „малки гари, за които никой не е чувал. Трябва да бъдат кръстени на световни градове“. Така ги преименуват на чикаго, ню йорк, женева, лондон, сан франциско, торонто и венеция.

Марккула и някои други така и не оценяват напълно ползата от увлечението на Джобс по типографията.

– Познанията му за различните шрифтове бяха забележителни и постоянно настояваше да използваме най-красивите – спомня си Марккула. – Казвах му: „Шрифтове!? Няма ли по-важни неща, с които да се занимаваме?“

В действителност прекрасният асортимент от шрифтове на „Макинтош“ в комбинация с възможностите за лазерно принтиране и невероятните графични функции скоро допринася за бурния ръст в производството на персонални компютри, а също и за печалбите на „Епъл“. Освен това те въвеждат обикновените хора – от прохождащи издатели на училищни вестници до домакини, редактиращи протоколи от родителски срещи – в тайнствата на типографията, които дотогава са запазена територия за печатари, посивели редактори и други оцапани с мастило клетници.

Освен това Кеър разработва иконите – като кошчето за изхвърляне на файлове – и това помага за налагане на графичния интерфейс. Двамата с Джобс се погаждат идеално, защото, освен че искат да направят „Макинтош“ неповторим, инстинктивно се стремят към най-простите решения.

– Стив обикновено идваше към края на деня – разказва тя. – Питаше какво ново има и винаги проявяваше вкус и усет към визуалните детайли.

Понякога Джобс отива в офиса в неделя сутрин и Кеър започва нарочно да ходи тогава, за да я вижда как работи. От време на време се появяват проблеми. Той отхвърля една от рисунките Ł на заек – икона за увеличаване на скоростта при кликване с мишката – като казва, че пухкавото животно изглежда „педерастки“.

Джобс отделя голямо внимание и на заглавните ленти в горната част на прозорците и документите. Накарва Аткинсън и Кеър да ги преправят безброй пъти, докато се мъчи да си представи най-добрия изглед. Не харесва използваните при „Лиса“, защото са черни и груби. Иска тези на „Мак“ да са с по-меки форми, с тънки ивици.

– Сменили сме сигурно двайсет различни дизайна на заглавната лента, докато направим такава, която да му хареса – спомня си Аткинсън.

Веднъж двамата с Кеър се оплакват, че Джобс ги кара да си губят времето с дреболии по заглавната лента, когато имат по-важни неща за вършене. Той ги срязва:

– Представяте ли си да гледате това всеки Божи ден? Това не е дреболия, трябва да го направим както трябва.

Крис Еспиноза намира начин да задоволи постоянните изисквания на Джобс към дизайна и властните му наклонности. Бивш възпитаник на Возняк от гаражните години на „Епъл“, той оставя Джобс да го убеди да се махне от „Бъркли“ – с аргумента, че винаги ще има много възможности да учи, но само един шанс да работи върху „Мак“. По своя инициатива Еспиноза решава да направи калкулатор за компютъра.

– Всички се събрахме, когато Крис показваше калкулатора, и чакахме със затаен дъх реакцията на Стив – спомня си Херцфелд.

– Добре е за начало – отсъжда Джобс, – но иначе е скапана работа. Фонът е прекалено тъмен, някои от линиите са с кофти дебелина и копчетата са твърде големи.