Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Нежеланието на Джобс да направи „Мак“ съвместим с „Лиса“ не е мотивирано само от съперничество и желание за отмъщение. Има и философски стимул, свързан с властния му характер. Той е убеден, че за да бъде един компютър наистина неповторим, хардуерът и софтуерът му трябва да са тясно свързани. Ако машината позволява инсталирането на програми от други системи, това се отразява отрицателно на функционалността. Най-добрите продукти според него са изцяло завършените устройства, проектирани „от – до“, със софтуер, специално разработен за съответния хардуер и обратното. Това най-силно отличава „Макинтош“ – който има операционна система, работеща само с неговия хардуер – от „Майкрософт“, чиято операционна система може да се използва с компютрите на множество различни производители.

– Джобс е елитарист със силна воля, който не иска творенията му да бъдат произволно променяни от недостойни програмисти – обяснява редакторът на сайта „Зет Ди Нет“ Дан Фарбър. – Това е все едно да вземеш някого от улицата и да му дадеш да добави няколко щриха към платно на Пикасо или да промени текста на някоя песен на Дилън.

В по-късните години цялостният подход на Джобс отличава неговите iPhone, iPod и iPad от конкурентните им устройства. В резултат се получават невероятни продукти. Това обаче невинаги е най-добрата стратегия за овладяване на пазара.

– От първия „Мак“ до последния iPhone системите на Джобс винаги са затворени, тъй че потребителят да не може да ги преправя – отбелязва Лиандър Кани в книгата си „Култът към „Мак“.

Стремежът на Джобс да ограничи свободата на потребителите лежи в основата на споровете му с Возняк дали Apple II да има слотове, позволяващи да се добавят допълнителни карти към централната платка, а с тях и нови функции. Воз успява да се наложи: Apple II има осем слота (процепа). „Макинтош“ обаче е творение на Джобс, не на Возняк, и затова има ограничен брой слотове. Потребителят не може да отвори кутията и да се добере до централната платка. За компютърните маниаци и хакерите това е тъпо. Джобс обаче създава „Макинтош“ за масовия потребител, на когото дава само частична свобода.

– Това е отражение на властния му характер – казва Бери Кеш, когото Джобс назначава през 1982 г. за маркетингов стратег. – Стив постоянно се оплакваше от Apple II.

– Нямаме никакъв контрол и виж какви безумия правят хората с него – казва той. – Това е грешка, която никога повече няма да допусна.

Стига дотам, че прави специални инструменти, така че кутията на „Макинтош“ да не може да се отвори с обикновена отвертка.

– Ще го направим така, че само служители на „Епъл“ да могат да бъркат вътре – заявява пред Кеш.

Джобс решава да премахне клавишите за местене на курсора от клавиатурата на „Макинтош“. Единственият начин да го движиш е чрез мишката. Това е начин да принуди по-старомодните потребители да се нагодят към навигацията с посочване и кликване, дори да не искат. За разлика от другите производители на компютри Джобс не смята, че клиентът винаги е прав – ако някой не иска да ползва мишка, значи греши.

Той вижда и друго предимство в премахването на стрелките: това принуждава програмистите извън „Епъл“ да пишат софтуер специално за „Мак“, а не да създават универсални програми, работещи на всякакви компютри. Така затвърждава тясната йерархична връзка между програмно обезпечаване, операционна система и хардуер, която той харесва.

Стремежът на Джобс към пълен контрол го прави алергичен към всякакви предложения за даване на лицензи за „Макинтош“ на други производители, което би им позволило да правят клонинги на неговия компютър.

През май 1982 г. енергичният нов маркетингов директор на отдел „Макинтош“ Майк Мъри пише поверително писмо до Джобс, в което предлага лицензионна програма: „Бихме искали потребителската среда на „Макинтош“ да се наложи като производствен стандарт. Проблемът, разбира се, е в това, че ако човек иска да използва тази система, трябва да си купи хардуер на „Мак“. За една компания е твърде трудно (дори невъзможно) да създаде и поддържа масов стандарт, който не може да се прилага от други производители.“

Мъри предлага да дадат лиценз за операционната система „Макинтош“ на „Танди“. Според него, тъй като веригата магазини „Рейдио Шак“, собственост на тази фирма, обслужва различен тип клиенти, това не би се отразило сериозно върху продажбите на „Епъл“. Джобс обаче е категорично против. Така „Макинтош“ ще остане контролирана среда, отговаряща на неговите стандарти. Това обаче, както се бои Мъри, създава сериозни трудности при налагането му като стандарт в свят, пълен с компютри на IBM.

Машина на годината