Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

От рекламния си консултант Реджис Маккена той е научил как да дава ефектни ексклузивни интервюта. Репортери от реномирани издания чакат реда си, за да прекарат един час с него в апартамента му в хотел „Карлайл“, където на масичка сред свежи цветя е монтиран един компютър „Лиса“. Според рекламната стратегия Джобс трябва да се концентрира върху този модел и да не споменава нищо за „Макинтош“, защото това би навредило на пазара. Той обаче не успява да се сдържи. В повечето статии, основани на интервютата от този ден – в „Тайм“, „Бизнесуийк“, „Уолстрийт Джърнал“ и „Форчън“ – се говори за „Макинтош“. „По-късно тази година „Епъл“ ще пусне на пазара по-малко мощен и по-евтин вариант на „Лиса“, наречен „Макинтош“ – съобщава „Форчън“. – Проектът е под личното ръководство на Джобс.“ В „Бизнесуийк“ го цитират: „Когато стане готов, „Мак“ ще бъде най-невероятният компютър на света.“ Освен това признава, че „Мак“ и „Лиса“ са несъвместими. Това е като раждане на дете с вроден смъртоносен дефект.

И наистина, „Лиса“ е обречена на бавна смърт. Само две години след пускането й на пазара производството й е спряно.

– Беше твърде скъпа и се опитвахме да я продаваме на големи фирми, а специалността ни бе да обслужваме индивидуални потребители – признава Джобс по-късно.

За него обаче неуспехът има добра страна: само няколко месеца след пускането на „Лиса“ става ясно, че единствената надежда за „Епъл“ е в „Макинтош“.

Хайде да станем пирати!

С разрастването си през 1983 г. екипът на „Макинтош“ се премества от „Тексако Тауърс“ в централния комплекс на „Епъл“ на Бандли Драйв. Сградата на „Бандли“ 3 има просторно, модерно обзаведено фоайе с видеоигри, избрани от Бъръл Смит и Анди Херцфелд, стереоуредба „Тошиба“ с колони „Мартин Логан“ и стотина компактдиска. Програмистите се виждат през голяма стъклена преграда като риби в аквариум, а кухнята се зарежда ежедневно със сокове „Одуала“. С течение на времето фоайето се напълва с още играчки, най-забележителни от които са едно пиано „Бьозендорфер“ и мотоциклет BMW, които според Джобс внушават възхищение пред изящното изкуство.

Джобс стриктно контролира назначенията. Стреми се да взема само креативни, дяволито находчиви и леко непокорни хора. Софтуерните специалисти карат кандидата за работа да играе на „Дифендър“, любимата видеоигра на Смит. Джобс му задава нестандартни въпроси, за да провери способността му да мисли, когато е поставен в неочаквани ситуации. Един ден с Херцфелд и Смит интервюират кандидат за мениджър, за когото още с влизането му става ясно, че е прекалено ограничен и стандартно мислещ, за да ръководи програмистите в аквариума. Джобс го подлага на безжалостна словесна атака:

– На колко години се чука за първи път?

Кандидатът се стъписва:

– Моля?

– Какво – да не си девствен?

Кандидатът седи безмълвно и се черви, затова Джобс сменя темата:

– Колко пъти си вземал ЛСД?

Херцфелд си спомня:

– Горкият човечец смени няколко разцветки на червено, затова се опитах да го спася, като му зададох лесен технически въпрос.

Когато обаче кандидатът понечва да отговори, Джобс го прекъсва с думите „Дрън-дрън-дрън“. Смит и Херцфелд за малко да се пръснат от смях.

– Май не съм за тази работа – измърморва клетият кандидат и става да си ходи.

Въпреки противното си поведение Джобс умее да поддържа бойния дух на екипа си. След като смачка самочувствието на някого, той му помага да се изправи и го кара да се чувства така, сякаш участието му в проекта „Макинтош“ е съдбовна мисия. На всеки шест месеца води екипа на двудневни семинари в някой близък курорт.

През септември 1982 г. отиват в Пахаро Дюнз край Монтерей. Петдесетина членове на отдела „Мак“ се събират пред камината в наетата вила. Джобс сяда на масата пред тях. Говори тихо няколко минути, после става, отива при дъската, монтирана на статив, и започва да записва мислите си.

Първата е: „Никакви компромиси“. Това е принцип, който носи както ползи, така и вреди. В информационните технологии често се допускат компромиси. За разлика от тях „Мак“ трябва да стане „безумно върховен“. Той обаче ще е готов най-рано след година и половина – много голямо закъснение. След като определя нов ориентировъчен срок, Джобс заявява:

– Предпочитам да изпуснем срока, отколкото да прецакаме нещо.

Друг ръководител на проекта навярно би допуснал някои компромиси и би определил дата за завършване, след която да не могат да се правят промени. Не и Джобс. На дъската той изписва друга максима: „Не е готово, докато не излезе на пазара.“

После набляга върху будистката сентенция, за която по-късно ми сподели, че му била любима: „Важна е не целта, а пътят, който си извървял до нея.“ За него хората от „Мак“ са специален екип, изпълняващ велика мисия. Някой ден всички те ще си спомнят за съвместното си пътешествие и забравили лошите моменти, ще осъзнаят, че това е едно от най-вълшебните преживявания в живота им.

В края на изказването му някой пита дали не трябва да проучат как са настроени потребителите.