Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Не – отговаря той, – защото потребителите не знаят какво искат, докато не им го покажем. – После изважда устройство с размера на тетрадка. – Искате ли сега да ви покажа нещо интересно?

Отваря устройството, което се оказва модел на компютър, който човек може да държи в скута си, с клавиатура и захлупващ се монитор.

– Ето това си мечтая да направим до края на 80-те.

Те са на път да създадат компания, която ще измисли бъдещето.

През следващите два дни се изказват ръководителите на различните екипи в отдела и влиятелният анализатор в областта на информационните технологии Бен Роузън. Вечерите се забавляват с партита около басейна и танци. Накрая Джобс се изправя пред всички и произнася слово:

– Работата, която петдесет души вършат тук, съвсем скоро ще разтърси цялата вселена. Знам, че понякога е трудно да се общува с мен, но това е най-забавното нещо, което съм правил в живота си.

Години по-късно повечето от присъствалите тогава си спомнят с пренебрежение моментите на „трудно общуване“ и са съгласни, че наистина са разтресли света и това е бил най-забавният период в живота им.

На следващия семинар, в края на януари 1983 г., когато „Лиза“ е пусната на пазара, тонът е друг. Четири месеца по-рано Джобс е написал на дъската си: „Никакви компромиси“. Този път една от максимите му е: „Истинският творец се справя навреме“. Нервите са обтегнати. Аткинсън е бил пренебрегнат при интервютата по случай пускането на „Лиса“, затова нахълтва в хотелската стая на Джобс и заплашва, че ще напусне. Стив се опитва да омаловажи пропуска, но инженерът не се успокоява.

– Нямам време да се занимавам с това сега – ядосано измърморва Джобс. – Има шейсет души, които дават всичко от себе си за „Макинтош“ и в момента ме чакат.

Изблъсква Аткинсън от вратата и отива да се срещне с преданите си служители. Произнася въодушевяваща реч, в която обявява, че е решил спора с аудиостудиото за името „Макинтош“. (В действителност проблемът още не е решен, но за момента едно леко изкривяване на действителността не е излишно.) Той вади бутилка минерална вода и символично кръщава прототипа, изложен на масата. В коридора Аткинсън чува веселите възгласи, въздъхва и се присъединява към колегите си. Започва купон с нудистко къпане в басейна, голям огън на плажа и силна музика цяла нощ. После ръководството на хотела ги помолва никога да не се връщат.

Друга от максимите на Джобс по време на този семинар е: „По-добре пират, отколкото някакъв си моряк във флота“. С това иска да събуди бунтарския дух на хората си, да ги подтикне да се държат като авантюристи, които се гордеят с работата си, но и не се свенят да присвояват творенията на другите. Сюзан Кеър обяснява:

– Искаше да ни внуши бунтарски дух. Да повярваме, че можем да изпреварим другите. Че можем да постигнем всичко.

За рождения ден на Джобс няколко седмици по-късно екипът наема един билборд на пътя за централния офис на „Епъл“, на който слагат плакат: „Честит рожден ден, Стив. Важен е пътят, а не целта. От Пиратите.“

В този дух програмистът Стив Капс решава да направи пиратско знаме. Изрязва парче черен плат и дава на Кеър да нарисува череп с кръстосани кости. Като капаче на едното око слага емблемата на „Епъл“. Една неделна вечер Капс се качва на покрива на новопостроената сграда на „Бандли“ 3 и закрепва знамето на един стълб от скелето, забравен от строителите. То се развява седмици наред, докато една нощ членове от екипа на „Лиса“ не го открадват, след което изпращат на екипа на „Мак“ бележка с искане за откуп. Капс повежда щурмови отряд, който нахлува във вражеския отдел и успява да отнеме знамето от секретарката, натоварена да го пази. Някои по-зрели членове на ръководството на „Епъл“ започват да се опасяват, че корсарският дух на Джобс става неуправляем.

– Издигането на флага беше глупава постъпка – смята Артър Рок. – Така казваха на останалите в компанията, че не ги бива.

Джобс обаче страшно харесва идеята и нарежда знамето да стои гордо на покрива до завършването на проекта „Макинтош“.

– Ние бяхме ренегати и искахме всички да разберат.

Ветераните в екипа „Мак“ се научават как да отстояват позицията си пред Джобс. Ако си вършат добре работата, той приема непокорството им, дори им се възхищава за това. През 1983 г. най-запознатите с полето за изкривяване на действителността откриват нещо друго – че при необходимост могат кротко да пренебрегват заповедите му. Ако се окажат прави, той оценява бунтарското поведение и непокорството им. В крайна сметка нали и той се държи така.