Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Уговарят се за нова среща в Ню Йорк, която се осъществява през януари 1983 г. при представянето на „Лиса“ в хотел „Карлайл“. След цял ден скучни изявления пред пресата за изненада на екипа на „Епъл“ в апартамента идва неканен гост. Джобс разхлабва вратовръзката си и представя Скъли като президент на „Пепси“ и потенциален голям клиент. Докато Кауч демонстрира възможностите на „Лиса“, основателят на „Епъл“ вмъква ентусиазирани коментари, изпъстрени с любимите му думи „революционен“ и „невероятен“, като твърди, че тази машина ще промени коренно общуването между човека и компютъра.

После отиват в ресторант „Четири сезона“ – лъскаво сборище на богатите и влиятелните. Докато Джобс похапва вегетарианско ястие, Скъли разказва за маркетинговия успех на „Пепси“. Кампанията „Поколението на Пепси“ продавала не просто продукт, а стил на живот и оптимистичен мироглед.

– Мисля, че имам шанс да създадем поколението на „Епъл“ – вдъхновено възкликва Джобс.

„Предизвикателството на Пепси“, точно обратното, е фокусирано върху продукта; то представлява комбинация от реклами, събития и медийни кампании с цел да се създаде повече шум. Джобс отбелязва, че точно това се е стремил да направи с Реджис Маккена – да превърне представянето на нов продукт в момент на всенароден ентусиазъм.

Разговорят почти до полунощ.

– Това беше една от най-вълнуващите вечери в целия ми живот – признава Джобс, докато Скъли го изпраща до „Карлайл“. – Не мога да ти опиша колко се забавлявах.

След като се връща у дома си в Гринич, Кънектикът, Скъли не може да заспи. Общуването с Джобс е много по-интересно от работата с бутилки.

– Това ме мотивира, събуди дългогодишния ми копнеж да бъда архитект на идеи – сподели пред мен.

На другата сутрин Рош му се обажда:

– Не знам какво сте си говорили двамата снощи, но трябва да ти кажа, че Стив Джобс е във възторг.

И така, ухажването продължава, като Скъли се преструва на незаинтересован, но не и недостъпен. Една февруарска събота Джобс пак взема самолета за Източното крайбрежие и наема лимузина до Гринич. Голямата нова къща на Скъли с огромни прозорци от пода до тавана му се вижда твърде натруфена, но е силно впечатлен от сто и петдесет килограмовите правени по поръчка врати от масивен дъб, които са толкова майсторски балансирани, че се отварят с пръст.

– Много му харесаха, защото и той като мен е перфекционист – спомня си Скъли.

Така започва опасният процес, при който омаяният Скъли вижда у Джобс качества, които харесва у себе си.

Скъли обикновено кара кадилак, но понеже предполага какъв е вкусът на госта му, взема на заем кабриолета „Мерцедес 450SL“ на жена си, за да го закара до заемащия около 60 хектара комплекс на „Пепси“ – толкова помпозен, колкото офисът на „Епъл“ е аскетичен. За Джобс това символизира разликата между новата борбена цифрова икономика и утвърдените компании от „Форчън 500“. По лъкатушеща алея посетителят минава през гладко окосени ливади и градина със статуи (включително творби на Роден, Мор, Калдер и Джакомети) и стига до сграда от бетон и стъкло, проектирана от Едуард Даръл Стоун. Огромният офис на Скъли има персийски килим, девет прозореца, малка градина, частен кабинет и собствена баня. Когато вижда фирмения фитнес, Джобс се удивява, че ръководството има зала със собствена сауна, отделно от помещението за обикновените служители.

– Това е тъпо.

Скъли бърза да се съгласи:

– Аз бях против. Понякога ходя да тренирам при работниците.

Следващата им среща е след няколко седмици в Купертино, където Скъли се отбива на връщане от конференция на бутилиращите фабрики на „Пепси“ в Хавай. Майк Мъри, отговарящ за маркетинга на „Макинтош“, подготвя екипа за посещението, но самият той не подозира каква е истинската му цел. „Пепси“ може да купи хиляди компютъра от нас в близките няколко години – обявява той във възторжено писмо до екипа на „Макинтош“. – През последната година г-н Скъли и г-н Джобс се сприятелиха. Г-н Скъли е смятан за един от най-способните специалисти по маркетинг в големия бизнес. Затова нека да го посрещнем подобаващо.“

Джобс иска да зарази Скъли с ентусиазма си по отношение на „Макинтош“:

– Този продукт означава за мен повече от всичко друго, което съм правил. Искам ти да бъдеш първият външен човек, който го вижда.

С театрален жест изважда прототипа от един найлонов плик и демонстрира възможностите му.

Скъли е впечатлен колкото от машината, толкова и от самия Джобс.

– Държеше се повече като шоумен, отколкото като бизнесмен. Всяко движение изглеждаше прецизно, сякаш го е репетирал, за да постигне определен ефект.

Джобс е накарал Херцфелд и момчетата да подготвят специална демонстрация за забавление на Скъли.

– Няма да повярвате колко е умен – предупреждава Джобс.

Обяснението, че Скъли може да купи много макинтоши за „Пепси“, „намирисва на баламосване“ според Херцфелд.

– Зададе няколко въпроса, но не прояви голям интерес – спомня си Херцфелд. Той и досега не харесва Скъли. – Държеше се много помпозно. Само се преструваше, че се интересува от техника. Всички в маркетинга са такива – абсолютни позьори.