Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Най-показателният пример за това е свързан с избора на дисково устройство за „Макинтош“. В „Епъл“ има специален отдел за производство на устройства за съхраняване на информация и той разработва флопи с кодовото название „Туиги“, което може да чете и записва върху онези тънки, деликатни 51/4-инчови дискети, които по-възрастните читатели сигурно си спомнят. През пролетта на 1983 г. обаче, малко преди пускането на „Лиса“, става ясно, че „Туиги“ дава дефекти. Но понеже компютърът има твърд диск, това не е болка за умиране. „Мак“ обаче няма харддиск и затова проблемът е сериозен.

– Бяхме пред паника – споделя Херцфелд. – Използвахме само едно флопи „Туиги“ и нямахме твърд диск като резерва.

Екипът обсъжда проблема по време на семинара през януари 1983 г. и Деби Колман представя на Джобс данни за процента на дефектните флопита. Няколко дни по-късно той отива във фабриката на „Епъл“ в Сан Хосе, за да види как се произвежда „Туиги“. Повечето от половината се бракуват. Джобс побеснява. Почервенява като рак и започва да крещи и заплашва с уволнения. Боб Белвил, началникът на инженерите в „Мак“, спокойно го извежда на паркинга, за да се разходят и да обсъдят възможните решения.

Една от идеите на Белвил е да използват новото три и половина инчово флопи на „Сони“. При него дискетите са защитени с по-дебела пластмаса и могат да се поберат в джобче на риза. Друга възможност са произвежданите по лиценз на „Сони“ устройства на един дребен японски доставчик, „Алпс Електроникс“, който осигурява флопита за Apple II. Така ще им излезе по-евтино.

Тримата с Белвил и Род Холт (на когото Джобс поръчва да проектира захранването на Apple II) отиват в Япония, за да решат какво ще правят. В Токио се качват на влака-стрела и посещават фабриката на „Алпс“. Инженерите там дори нямат работещ прототип, само груб модел. Джоб много го харесва, но Белвил се ужасява, защото не вижда начин японците да произведат достатъчно флопита за „Мак“ в рамките на една година.

Докато обикалят други японски фирми, Джобс се държи отвратително. Ходи по дънки и маратонки на среща с японски бизнесмени, облечени с тъмни костюми. Често оставя дребните подаръци, които му поднасят съгласно японския обичай, и никога не отвръща на жеста. Зъби се на инженерите, които го посрещат строени в редица, покланят се учтиво и му показват произведенията си. Джобс не харесва нито устройствата, нито угодническото държане на създателите им.

– Защо ми показвате това? – избухва при едно от посещенията. – Това е пълен боклук! Всеки може да сглоби такова флопи.

Въпреки че повечето му домакини са страшно възмутени, някои, изглежда, се забавляват. Те са слушали за оскърбителното му и грубо поведение и сега имат възможност да го наблюдават на живо.

Последната му спирка е във фабриката на „Сони“, разположена в едно мрачно токийско предградие. На Джобс му се струва разхвърляна и грозна. Много дейности се вършат на ръка. В хотела Белвил настоява да използват флопито на „Сони“, което вече е готово, но Джобс не е съгласен. Решава да работят с „Алпс“, за да произвеждат сами устройствата, и заповядва на Белвил да прекрати всякакво сътрудничество със „Сони“.

Белвил решава поне отчасти да пренебрегне нареждането на шефа си и се споразумява с един от ръководителите на „Сони“ да подготвят флопито си за „Макинтош“. Когато стане ясно, че „Алпс“ не може да изпълни поръчката навреме, „Епъл“ ще използва резервния вариант. Затова „Сони“ изпраща инженера, проектирал устройството – Хидетоши Комото, който за щастие приема нелегалната си мисия с чувство за хумор.

Всеки път, когато Джобс отива в офиса, за да инспектира хората си – а това е почти всеки следобед – те бързо скриват Комото. Веднъж Джобс го засича случайно на една будка за вестници в Купертино и си го спомня от срещата в Япония, но не заподозира нищо. Веднъж за малко не го хваща, когато неочаквано нахълтва в офиса на „Мак“. Един от инженерите хваща Комото и му посочва килера на чистачите.

– Скрийте се там. Моля ви! Бързо!

Японецът ги поглежда смутено, но скача и се подчинява. Остава в килера пет минути, докато Джобс излезе. Инженерите от „Мак“ му се извиняват.

– Няма защо – отговаря Комото. – Обаче в Америка имате странен начин да правите бизнес. Много странен.

Предвижданията на Белвил се оказват верни. През 1983 г. хората от „Алпс“ признават, че ще им трябва поне още година и половина, за да започнат масово производство на флопитата по лиценз на „Сони“. На един семинар в Пахаро Дюнз Марккула пита Джобс какво ще прави сега. След няколко минути Белвил се намесва и казва, че скоро ще имат алтернатива за флопитата на „Алпс“. След моментно недоумение Джобс се досеща защо е видял водещия инженер на „Сони“ в Купертино. „Кучи син!“ – възкликва, но не ядосано, и се ухилва до уши. По думите на Херцфелд, когато си дава сметка какво са направили зад гърба му Белвил и другите инженери, „Стив преглътна гордостта си и им благодари, че не са му се подчинили и са действали правилно“. В крайна сметка самият той би направил същото в такава ситуация.

ГЛАВА 14

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное