Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

На сцената излиза Скъли

Предизвикателството на „Пепси”


Ухажването

Майк Марккула никога не е искал да бъде президент на „Епъл“. Той обича да проектира нови къщи, да лети с частния си самолет и да живее охолно с парите от дивидентите си; не му харесва да решава спорове или да ласкае нечие болно самолюбие. Той поема тази роля неохотно, след като вижда, че е по-добре да освободи Майк Скот, и обещава на жена си, че заема поста само временно. В края на 1982 г., след близо две години, тя му нарежда веднага да си намери заместник.

Джобс знае, че не е готов да управлява компанията сам, въпреки че отчасти му се иска да опита. Въпреки арогантността си той има трезва преценка за себе си. Марккула също е на това мнение и му казва, че все още е неопитен и незрял, за да бъде президент на „Епъл“. Затова тръгват да търсят външен човек.

Този, когото най-много искат да назначат, е Дон Естридж – изградил от нулата отдела за персонални компютри на IBM и лансирал машина, която въпреки критиките на Джобс и екипа му се продава по-добре от тяхната. Естридж приютява отдела си в Бока Ратон, Флорида, на безопасно разстояние от финансовите акули в Армънк, щата Ню Йорк. Също като Джобс, той е амбициозен и умее да мотивира хората, но за разлика от него не си присвоява сполучливите им идеи. Джобс отива в Бока Ратон с предложение за заплата от 1 милион долара годишно плюс 1 милион предварителен бонус, но Естридж отказва. Той не е от хората, които напускат кораба, за да се присъединят към врага. Освен това на него му харесва да бъде част от конюнктурата, да служи във флота, а не да бъде пират. Той се смущава от хвалбите на Джобс как е крал от телефонната компания. Когато го попитат къде работи, с гордост казва: „В IBM.

Затова Джобс и Марккула се обръщат към специалист по набиране на квалифицирани кадри – общителния Джери Рош – да им намери човек. Решават да не търсят ръководител от техническия бранш; трябва им някой с опит в маркетинга и рекламата, достатъчно обигран в акробатиките на Уолстрийт. Рош се прицелва в най-нашумелия за момента майстор в тази област, Джон Скъли – президент на отдел „Пепси-кола“ в „Пепси“, чиято кампания „Предизвикателството на Пепси“ се превръща в рекламен триумф. Когато отива да говори пред студенти по икономика в „Станфорд“, Джобс чува добри неща за Скъли, който е изнасял лекция по-рано. Затова казва на Рош, че с удоволствие ще се срещне с него.

Кариерата на Скъли започва много различно от тази на Джобс. Майка му е представител на хайлайфа в Манхатън, която винаги излиза с бели ръкавици, а баща му – уолстрийтски адвокат. Скъли учи в реномираното училище „Сейнт Марк“, после завършва архитектурен дизайн в университета „Браун“ и икономика в „Уортън“. Издига се в йерархията на „Пепси“ като пълен с нови идеи специалист по маркетинг и реклама, без особен интерес към разработването на продукти и информационните технологии.

Скъли отива в Лос Анджелис, за да прекара коледните празници с двете си големи деца от предишен брак. Завежда ги в един магазин за компютри и там остава удивен от лошото представяне на продуктите. Когато децата го питат защо толкова се впечатлява от това, отговаря, че му предстои среща със Стив Джобс в Купертино. Това направо ги втрещява. Макар че са израснали между филмови звезди, за тях Джобс е истинска знаменитост. Реакцията им кара Скъли да погледне по-сериозно на перспективата да стане негов шеф.

Когато пристига в офиса на „Епъл“, остава изненадан от скромното обзавеждане и непринудената атмосфера.

– Повечето хора бяха облечени по-небрежно и от чистачите в „Пепси“ – отбелязва той.

На обяд Джобс рови мълчаливо в чинията си със салата, но щом Скъли споделя, че за повечето бизнесмени компютрите носят повече главоболия, отколкото полза, превключва на проповеднически тон:

– Ние искаме да променим начина, по който хората използват компютрите.

По време на полета към дома Скъли прави резюме от осем страници на идеите си за популяризиране на компютрите пред частни клиенти и фирмени ръководители. На места материалът изглежда доста дилетантски, с подчертани изрази, схеми и квадратчета, но е показателен за ентусиазма на Скъли да измисли начин за продаване на нещо по-интересно от безалкохолни напитки. Сред препоръките му са: „Да се инвестира в реклама, която да заплени потребителя с потенциала на „Епъл“ да обогати живота му!“ Все още не му се иска да напуска „Пепси“, но Джобс го заинтригува.

– Бях завладян от младостта, дързостта и таланта му, затова реших, че ще е забавно да го опозная по-добре – спомня си той.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное