Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Нещата се задълбочават, когато Джобс отива в Ню Йорк през март 1983 г. Тогава ухажването прераства в заслепяваща любов.

– Убеден съм, че ти си нашият човек – заявява, докато се разхождат в Сентръл Парк. – Искам да дойдеш да работим заедно. Имам много да уча от теб.

Джобс, който има опит при общуването с по-възрастни покровители, знае как да погъделичка самолюбието на Скъли и да разсее колебанията му. Целта е постигната.

– Замая ме – признава по-късно Скъли. – Стив беше един от най-умните хора, които бях срещал. Преследваше идеите си със същия ентусиазъм, с какъвто и аз.

Скъли много се увлича по история на изкуството и затова кани госта си да посетят музея „Метрополитан“, за да провери дали наистина има желание да се учи от другите.

– Исках да видя как ще приеме една образователна лекция в област, в която е абсолютно бос.

Докато обикалят залите за Древна Гърция и Рим, Скъли започва да обяснява разликите между архаичната скулптура от VI в. пр.Хр. и статуите на Перикъл едно столетие по-късно. Джобс обожава да слуша за различни исторически събития, които е пропуснал през обучението си в колежа, и жадно попива информацията.

– Останах с усещането, че мога да стана учител на гениален ученик – разказва Скъли. В него се затвърждава впечатлението, че двамата много си приличат. – Видях в него себе си на млади години. Аз също бях нетърпелив, инатлив, арогантен, пламенен. В главата ми гъмжеше от идеи, които често изместваха всичко друго. И аз не можех да търпя онези, които не отговаряха на изискванията ми.

Двамата продължават разходката и Скъли споделя, че през отпуските ходи на левия бряг на Сена в Париж да рисува. Ако не бил станал бизнесмен, щял да стане художник. Джобс отговаря, че ако не работел с компютри, най-добре си се представял като поет в Париж. Спускат се по „Бродуей“ до сградата на „Колъни Рекърдс“ на Четирийсет и девета улица, където Джобс показва на събеседника си музиката, която харесва: Боб Дилън, Джоан Бейз, Ела Фицджералд и джазмените от „Уиндам Хил“. После отиват пеша до небостъргача „Сан Ремо“, където Джобс смята да си купи двуетажен луксозен апартамент на последния етаж.

Връзката им е окончателно скрепена на една от терасите на жилището, като Скъли остава долепен до стената, защото се бои от високото. Най-напред обсъждат финансовата страна.

– Казах му, че искам 1 милион заплата плюс 1 милион бонус при подписване на договора – разказва Скъли.

Джобс отговаря, че приема, дори да трябва да ги плаща от собствения си джоб.

– Трябва да уредим тези неща, защото ти си най-добрият, когото съм срещал. Знам, че си идеален за фирмата, а „Епъл“ заслужава най-доброто.

Добавя, че никога до момента не е работил с човек, когото истински е уважавал, но е сигурен, че Скъли може да го научи на много неща. Докато говори, гледа събеседника си с онзи натрапчив немигащ поглед.

Въпреки това Скъли още се колебае и намеква, че може би трябва просто да си останат приятели и той да съветва Джобс неофициално:

– Винаги, когато идваш в Ню Йорк, с удоволствие ще ти отделям време.

По-късно разказва за този кулминационен момент:

– Стив наведе глава, сякаш гледаше земята. След тягостна, смущаваща пауза ме погледна предизвикателно и каза нещо, което никога няма да забравя: „Ще бъдеш ли удовлетворен, ако цял живот продаваш газирани сокчета, вместо да променяш света?“

От тези думи Скъли го заболява повече, отколкото от удар с юмрук. Отговорът може да бъде само един.

– Притежаваше невероятното умение винаги да постига каквото иска, да преценява хората и да избира най-подходящите думи, с които да им повлияе – спомня си той. – За първи път от последните четири месеца осъзнах, че не мога да му откажа.

Докато зимното слънце се спуска над хоризонта, двамата слизат от апартамента, пресичат парка и отиват в „Карлайл“.

Меденият месец

Скъли пристига в Калифорния точно навреме за фирмения семинар на „Епъл“ през май 1983 г. в Пахаро Дюнз. Въпреки че си е взел само един официален костюм, той трудно се нагажда към непринудената атмосфера. Джобс се настанява в предната част на конферентната зала, сяда на земята в поза лотос и разсеяно мърда пръстите на босите си крака. Скъли се опитва да въведе някакъв дневен ред; иска да обсъдят как ще представят продуктите – Apple II, Apple III, „Лиса“ и „Мак“ – така, че да се отличават един от друг. Дискусията обаче се превръща в хаотично обсъждане на идеи, оплаквания и спорове.

В един момент Джобс обвинява екипа на „Лиса“, че са направили неуспешен продукт.

– Ами твоят „Макинтош“ къде е? – контрира някой. – По-добре изчакай да видиш как ще върви твоят продукт, преди да критикуваш.

Скъли е потресен. В „Пепси“ никой не би си позволил да се държи така предизвикателно към председателя на компанията.

– А пък при тях всички се караха със Стив! – спомня си той.

Това го подсеща за вица, който чул от един рекламен агент на „Епъл“: „Каква е разликата между „Епъл“ и скаутска организация? Това, че скаутите имат възрастни ръководители.“