Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Точно когато търговският отдел на „Епъл“ се събира на Хавайските острови, тази промяна на пазара се набива в погледа на читателите от предната корица на „Бизнесуийк“. Заглавието гласи: „И наградата за персонален компютър печели... IBM.“ Статията разказва за подема на фирмата в областта компютрите: „Битката за надмощие вече е решена. Със зашеметяваща блицкампания IBM завзе над 26 % от пазара само за две години и се очаква през 1985 г. да владее половината. Други 25 % остават за машини, съвместими с тези на IBM.“

Така става още по-належащо „Макинтош“ да спаси положението. Пускането му на пазара е предвидено за януари 1984 г., три месеца след срещата в Хавай. На конференцията Джобс решава да забие ножа до кокала. Излиза на подиума и описва всички грешки, допуснати от IBM от 1958 г. до момента; после с мрачен тон заявява, че сега фирмата се опитва да наложи монопол върху целия пазар на персонални компютри.

– Дали Големият син брат ще завладее цялата компютърна индустрия? Целия информационен век? Нима Джордж Оруел е бил прав за 1984?

В този момент от тавана се спуска екран и на него тръгва предварителният вариант на едноминутна телевизионна реклама за „Макинтош“. След няколко месеца тя ще се превърне в историческо събитие за рекламната индустрия, но за момента просто служи за сплотяване на обезкуражените търговци от „Епъл“. Джобс винаги съумява да мобилизира хората си, като се представя за бунтар, опълчил се срещу силите на злото. И сега успява да повдигне бойния им дух.

Има още един проблем: Херцфелд и колегите му трябва да довършат софтуера за „Макинтош“. Предвидено е доставките да започнат на 16 януари, понеделник. Седмица преди това програмистите установяват, че няма да се вместят в срока.

По това време Джобс е в „Гранд Хаят“ в Манхатън, за да се подготви за интервютата пред медиите, затова в неделя сутрин правят конферентна връзка с офиса. Началникът на софтуерния отдел спокойно му обяснява положението, докато Херцфелд и другите програмисти чакат притихнали, скупчени около високоговорителя. Трябват им само още две седмици, за да завършат всичко. Предложението е първата пратка на „Макинтош“ до дистрибуторите да бъде с „демоверсия“ на софтуера, а в края на месеца да им изпратят готовия вариант. Настъпва мълчание. Джобс не се ядосва, а заговаря с хладен, спокоен тон. Казва им, че са страхотни професионалисти. Толкова страхотни, че със сигурност ще се справят навреме.

– Не можем да допуснем да се изложим! – В офиса на улица „Бандли“ всички затаяват дъх. – Вече месеци наред работите върху този софтуер. За две седмици няма да направите нещо много по-различно. Затова се стегнете и приключвайте. След една седмица, в понеделник, ще пусна софтуера – и вашите имена ще стоят отгоре.

– Е, ще трябва да се справим – измърморва Стив Капс.

И успяват. За пореден път изкривяването на реалността на Джобс ги кара да постигнат нещо, което са смятали за невъзможно. В петък Ранди Уигинтън донася кафе за последните трима нощни работници. Когато влиза в офиса в 8:30 в понеделник, Джобс заварва Херцфелд проснат почти в безсъзнание на дивана. Разговарят няколко минути за един дребен недостатък на софтуера. Джобс заявява, че това не е проблем. Херцфелд се довлича до синия си фолксваген „Рабит“ (с регистрационен номер МАCWIZ) и се прибира да спи. Скоро след това фабриката на „Епъл“ във Фримонт изкарва кутии, украсени с цветовете на „Макинтош“. Истинският творец се справя навреме, е заявил Джобс, и екипът „Мак“ успява.

Рекламата „1984”

През пролетта на 1983 г., когато започва да планира пускането на „Макинтош“, Джобс поръчва реклама, революционна и невероятна като продукта, за който е създадена:

– Искам нещо, което да спира дъха. Искам рекламата да бъде зашеметяваща.

Задачата се пада на рекламната агенция „Чиат\Дей“, която поема поръчките на „Епъл“, след като купува фирмата на Реджис Маккена. За ръководител на проекта е определен един хилав лентяй с рунтава брада, рошава коса, налудничава усмивка и блясък в очите на име Лий Клоу, който е творчески директор на фирмения клон във Венис Бийч, Лос Анджелис. Клоу е схватлив и забавен, небрежен, но в същото време целенасочен; двамата с Джобс завързват приятелство, продължило три десетилетия.

Той и колегите му Стив Хейдън, специалист по авторско право, и художественият директор Брент Томас използват асоциацията с романа на Джордж Оруел: „Защо 1984 няма да бъде като „1984“?“ Джобс много харесва идеята и им казва да я доразвият за рекламната кампания на „Макинтош“. Така те измислят сценарий за шейсетсекунден клип, който прилича на сцена от научно-фантастичен филм: непокорна млада жена бяга от Оруеловата полиция на мисълта и с голям чук разбива екран, който предава промиваща мозъка реч на Големия брат.