Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Хей, я се размърдайте! Не сме свършили още! Трябва ни демонстрация за представянето!

Планът му е да направят зрелищен спектакъл пред многолюдна публика, в който да покажат някои от функциите на „Макинтош“ под вдъхновяващата музика от „Огнените колесници“.

– Искам да е готово до края на седмицата, за да направим репетиция.

Всички почват да мърморят недоволно, спомня си Херцфелд, „но докато го обсъждахме, осъзнахме, че ще бъде адски интересно да направим нещо толкова впечатляващо“.

Официалното представяне на „Макинтош“ е насрочено за годишното акционерно събрание на „Епъл“ на 24 януари – осем дни по-късно – в аудитория „Флинт“ на колежа „Де Анса“. Телевизионната реклама и медийната истерия са първите две стъпки от стратегията на Стив Джобс да превръща появата на всеки нов продукт в епохално събитие за световната история. Третата стъпка е публичното представяне на продукта, с тържествена музика и театрални жестове, пред публика от предани почитатели и журналисти, предварително инструктирани да изпаднат в екстаз.

Херцфелд постига забележителен успех, като написва музикална програма за два дена, за да може компютърът да свири „Огнените колесници“. Когато я чува обаче, Джобс обявява, че звукът е лош, и решава да използва стандартен запис. За сметка на това много се впечатлява от речев генератор, който превръща текст в човешка реч с очарователен металически акцент, и решава да го включи в демонстрацията:

– Искам „Макинтош“ да бъде първият компютър, който се представя сам!

На репетицията преди представянето нищо не върви добре. Джобс не харесва как анимираните обекти се движат по екрана и постоянно иска разни дребни поправки. Освен това не одобрява осветлението на сцената и кара Скъли да сяда от стол на стол и да дава мнение за промените, които прави. Скъли няма никакъв опит със сценичното осветление и отговаря плахо като пациент пред очен лекар. Репетициите и промените продължават пет часа, до късно през нощта.

– Направо ни влудяваше, караше се на сценичните помощници за най-малката грешка – спомня си Скъли. – Бях сигурен, че няма да сме готови навреме за представянето на другата сутрин.

Най-много от всичко Джобс се тревожи за собственото си изказване. Скъли се изживява като добър писател, затова предлага някои промени в сценария. Това леко изнервя Джобс, но отношенията им са все още на етапа, в който той обсипва Скъли с ласкателства и гъделичка егото му.

– За мен ти си наравно с Воз и Марккула – уверява го. – Приемам те като един от основателите на компанията. Те я създадоха, но ние с теб създаваме бъдещето й.

Скъли налапва въдицата.

На другата заран 2600-местната аудитория е препълнена. Джобс се появява с двуредно синьо сако, колосана бяла риза и светлозелена папийонка.

– Това е най-важният момент в живота ми – споделя пред Скъли, докато чакат началото на програмата. – Много съм развълнуван. Ти си може би единственият човек, който разбира как се чувствам.

Скъли стиска ръката му и прошепва:

– Късмет.

Като председател на акционерното събрание Джобс първи излиза на подиума, за да даде начало на заседанието, и го прави с един от характерните си призиви:

– Бих искал да открия събранието с един стих на Дилън – на Боб Дилън – отпреди двайсет години.

Усмихва се леко и свежда очи, за да прочете втория куплет на „Времената се менят“. Постепенно извисява глас, за да наблегне на последната строфа:

– „Защото губещият днес ще бъде победител утре. Защото времената се менят.“

Тази песен е химнът, който обединява образа на мултимилионера с лелеяния образ на представител на алтернативната култура. Той притежава пиратски презапис на любимото си изпълнение – от концерт на живо на Дилън с Джоан Бейз на Хелоуин през 1964 г.

Скъли излиза на подиума, за да изнесе доклад за приходите на компанията, и докато каканиже с монотонен глас, публиката започва да се изнервя. Накрая завършва с лична забележка:

– Най-важното, което ми се случи през последните девет месеца в „Епъл“, беше шансът да се сприятеля със Стив Джобс. За мен това приятелство значи много.

Осветлението е намалено, Джобс отново излиза на подиума и произнася драматичен вариант на надъхващата реч от хавайската конференция пред отдела за продажби:

– Годината е 1958. IBM пропуска шанса да купи една прохождаща компания, която е изобретила нова технология, наречена ксерография. Две години по-късно се ражда „Ксерокс“ и досега хората от IBM си ядат ушите от яд.

В залата избухва смях. Херцфелд е слушал различни версии на речта, както в Хавай, така и след това, но сега тя му звучи много по-прочувствено. След като разказва за други грешки на IBM, Джобс заговаря още по-бързо и по-емоционално: