Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Сега е 1984. Изглежда, че IBM иска всичко. Изглежда, че „Епъл“ е единствената компания, която може да им се противопостави. След като първоначално търговците приеха IBM с отворени обятия, сега се страхуват, че бъдещето може да бъде доминирано и контролирано от IBM. Затова се обръщат към „Епъл“ като единствената сила, която може да гарантира свободата им. IBM иска да владее всичко и насочва оръдията си към единственото препятствие пред пълния контрол на пазара – „Епъл“. Ще позволим ли на Големия син брат да завладее цялата информационна индустрия? Целия информационен век? Нима Джордж Оруел е бил прав?

С наближаването на кулминацията шушукането на публиката преминава в ентусиазирани аплодисменти и накрая – в екстаз. Но преди да се замислят над въпроса за Оруел, лампите угасват и на екрана тръгва рекламата „1984“.

С театрални движения Джобс пресича малката сцена, за да отиде до една масичка с платнена торба върху нея.

– Искам лично да ви представя „Макинтош“.

Изважда компютъра, клавиатурата и мишката, сръчно ги свързва, после вади една от новите 3,5-инчови дискети от джоба на ризата си. Зазвучава музиката от „Огнените колесници“. За момент Джобс затаява дъх, защото миналата нощ демонстрацията не се е получила. Този път обаче се стартира безупречно. Думата МАКИНТОШ се разгръща хоризонтално на екрана, после под нея се изписва: „Безумно върховен“ с калиграфски шрифт, сякаш някой пише буквите на ръка. Несвикнала с такава красива графика, публиката замлъква за момент. Чуват се възгласи на изненада. Сетне, в бърза последователност, се сменят няколко прозореца, демонстриращи различни програми: чертожният пакет QuickDraw на Аткинсън, различни шрифтове, документи, диаграми, чертежи, игра на шах, програма за работа с електронни таблици и карикатура на Стив Джобс с балонче над главата, изобразяващо как му хрумва идеята да създаде „Макинтош“.

След тази демонстрация той се усмихва и представя най-вълнуващата част:

– Напоследък много се изговори за „Макинтош“. Нека обаче днес той сам каже нещо за себе си.

При тези думи се връща при компютъра, натиска копчето на мишката и с треперлив, но чаровен дълбок металически глас „Макинтош“ се представя:

– Здравейте. Аз съм „Макинтош“. Много се радвам, че най-сетне излязох от тая торба.

Единственото, което компютърът не умее, е да изчака, докато истеричните приветствени възгласи заглъхнат. Вместо да направи кратка пауза и да се наслади на мига, той продължава да боботи:

– Макар да нямам голям опит в публичните изказвания, бих искал да споделя с вас една максима, която ми хрумна при първата ми среща с главната машина на IBM: Никога не се доверявай на компютър, който не можеш да вдигнеш. – Отново възторженият рев на публиката заглушава последните му думи. – Очевидно аз мога да говоря. Сега обаче бих искал да замълча и да слушам. И така, имам огромната чест да ви представя човека, който стана мой баща. Стив Джобс.

Настава невиждана врява, хората в залата почват да подскачат и да размахват въодушевено юмруци. Джобс кимва бавно, стиснал устни, но с грейнало лице; после свежда очи и се просълзява. Овациите продължават цели пет минути.

Следобед, след като екипът „Макинтош“ се връща на „Бандли“ 3, на паркинга спира един камион и Джобс събира всички около него. Вътре има сто нови компютъра „Макинтош“, всеки – с плочка, на която е гравирано име.

– Стив връчи по един на всеки член на екипа – спомня си Херцфелд. – Ръкуваше се с тях и се усмихваше, а останалите стояхме и крещяхме от радост.

Това е краят на едно изтощаващо пътуване и егото на мнозина е пострадало от неприятния и груб управленски стил на Джобс. Но нито Раскин, нито Возняк, нито Скъли или кой да е друг от компанията би могъл да доведе до успех разработването на „Макинтош“. Никоя работна група не би могла да го постигне. В деня, в който Джобс представя „Макинтош“, един репортер от „Попюлар Сайънс“ го пита какво пазарно проучване е направил. Джобс изсумтява презрително:

– Какво проучване на пазара е направил Александър Греъм Бел, преди да изобрети телефона?

ГЛАВА 16

Гейтс и Джобс

Когато се пресекат две орбити

Съдружието „Макинтош”