Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Гейтс вижда изкривената действителност на Джобс в действие, когато „Ксерокс“ пуска своя „Стар“. На съвместна вечеря на двата екипа Джобс пита Гейтс колко компютъра „Стар“ е продал до момента. Гейтс отговаря „шестстотин“. На другия ден пред Гейтс и целия си екип Джобс заявява, че са продадени само триста броя „Стар“, въпреки че предишната вечер всички са чули друго число.

– Всички ме зяпнаха, сякаш ми казваха „Няма ли да му кажеш, че е тъпак?“ – разказва Гейтс. – Искаха да ме предизвикат, но този път не се хванах.

Друг път Джобс и хората му са на гости на „Майкрософт“ и отиват на вечеря в Сиатълския тенисклуб. Джобс започва да разправя колко лесен за ползване щял да бъде софтуерът на „Майкрософт“ и как нямало да има нужда от никакви ръководства.

– Все едно само пълен идиот би си помислил, че за да работят с „Мак“, хората ще имат нужда от упътване – спомня си Гейтс. – И моите хора почнаха да си шушукат: „Ама тоя сериозно ли мисли така? Дали да не му кажем, че все пак подготвяме упътвания?“

След време отношенията им се обтягат. Първоначалният план е някои от приложенията на „Майкрософт“ – като Excel, Chart и File – да носят логото на „Епъл“ и да се предлагат в комплект с „Макинтош“.

– Предложиха ни по 10 долара на приложение на компютър – обяснява Гейтс.

Това споразумение обаче разгневява конкурентните софтуерни фирми. Освен това става ясно, че някои от програмите на „Майкрософт“ ще закъснеят. Затова Джобс променя договора с „Майкрософт“ и решава да не включва софтуера им в пакета; фирмата ще трябва да се съревновава с всички останали, като продава програмите си директно на потребителите.

Гейтс приема без възражения. Той вече е свикнал с това, че Джобс „бързо и своеволно“ променя правилата. Освен това подозира, че свободното разпространение може дори да бъде полезно за „Майкрософт“.

– Щяхме да печелим повече, като продаваме програмите отделно – споделя той. – Ако се стремиш към по-голям дял от пазара, това е по-добрият вариант.

В крайна сметка „Майкрософт“ прави софтуера си за няколко различни операционни системи и дава приоритет на IBM-версията на Word за сметка на тази за „Макинтош“. В действителност решението на Джобс да се откаже от пакетното обезпечаване наврежда повече на „Епъл“, отколкото на „Майкрософт“.

Когато Excel за „Макинтош“ става готов, Джобс и Гейтс го представят заедно на пресконференция в нюйоркски ресторант. Когато го питат дали „Майкрософт“ ще пусне вариант на програмата за компютрите на IBM, Гейтс премълчава за сделката с „Епъл“ и отговаря уклончиво, че „след време“ може би и това ще стане. Джобс взема микрофона и добавя шеговито:

– След време всички ще умрем.

Битката за GUI

По това време „Майкрософт“ пуска операционната система DOS, предназначена за IBM и за компютри, съвместими с техните. Тя се основава на старомоден интерфейс с текстови команди, при който потребителят се сблъсква с враждебни кодирани съобщения като С:\>. Когато сътрудничеството им с Гейтс се задълбочава, Джобс и хората му започват да се тревожат, че фирмата му ще открадне разработения от тях графичен потребителски интерфейс (GUI). Анди Херцфелд забелязва, че негов колега от „Майкрософт“ го разпитва твърде подробно за операционната система на „Макинтош“.

– Казах на Стив, че явно „Майкрософт“ се опитва да копира „Мак“ – спомня си той.

Притесненията им са съвсем основателни. Гейтс е убеден, че бъдещето е в графичните интерфейси, и смята, че „Майкрософт“ има точно толкова право, колкото и „Епъл“ да копира разработките на „Ксерокс ПАРК“. По-късно без смущение признава:

– Казахме: „Хей, та ние също сме привърженици на графичния интерфейс и видяхме „Алто“ на „Ксерокс.“

При първоначалната им сделка Джобс убеждава Гейтс „Майкрософт“ да не продава графичен софтуер на никого освен на „Епъл“ до една година след пускането на „Макинтош“ през януари 1983 г. За съжаление на „Епъл“ в споразумението не е предвидена вероятността „Макинтош“ да се забави с една година. Затова съвсем логично през ноември 1983 г. Гейтс разкрива, че „Майкрософт“ планира да разработи нова операционна система за персоналните компютри на IBM, включваща графичен интерфейс с прозорци, икони и навигация с мишка. Системата е наречена Windows. Гейтс организира продуктово представяне в стил Джобс – най-скъпото в историята на „Майкрософт“ до момента.

Джобс побеснява. Знае, че няма как да го предотврати (ангажиментът на „Майкрософт“ да не прави конкурентен софтуер изтича), но въпреки това опитва.

– Веднага ми докарайте Гейтс! – заповядва на Майк Бойч, който отговаря за връзките с други софтуерни компании.

Гейтс идва сам и с желание да обсъдят нещата.

– Стив ме извика, за да ми се накара – спомня си той. – Отидох в Купертино като по команда. Казах му, че работим по Windows и смятаме да се посветим на графичните интерфейси.

Срещата се провежда в заседателната зала на Джобс в присъствието на десетина служители на „Епъл“, чакащи да видят как шефът им ще се нахвърли върху Гейтс. Джобс напълно оправдава очакванията им.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное