Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

По-късно купува луксозния апартамент, който е показал на Скъли в небостъргача „Сан Ремо“ в Манхатън, и възлага да го ремонтират, но никога не отива да живее там. (По-късно го продава на Боно за 15 милиона долара.) Освен това купува голяма къща в испански колониален стил с четиринайсет стаи в Удсайд, сред възвишенията над Пало Алто, бивша собственост на магнат от медодобива. Пренася се в нея, но никога не я обзавежда.

В „Епъл“ позициите му се затвърждават. Вместо да търси начини да ограничава Джобс, Скъли му дава още власт: слива отделите „Лиса“ и „Макинтош“ под негово ръководство. Джобс дава ръководните длъжности на хора от „Макинтош“ и уволнява една четвърт от персонала на „Лиса“.

– Вие се провалихте – заявява, като гледа в очите онези, които са работили по конкурентния проект. – Вие сте Б група. Второкласни играчи. Тук не ни трябват такива, затова някои от вас ще бъдат освободени и ще имат възможността да работят в дъщерните ни компании тук, в долината.

Според Бил Аткинсън, който е работил и по двата проекта, това е не само безсърдечно, а и несправедливо:

– Тези хора работеха упорито и бяха отлични инженери.

Джобс обаче стриктно се придържа към онова, което смята за най-добрия управленски принцип, който е научил в „Макинтош“: че човек трябва да е безмилостен, ако иска да създаде екип от отличници.

– Когато екипът се разрасне, лесно могат да влязат един-двама посредствени служители. Те обаче привличат още посредствени хора, а скоро се появяват и абсолютни некадърници – споделя той. – Опитът в „Макинтош“ ме е научил, че първокласните специалисти обичат да работят само с първокласни специалисти. Затова не можеш да допуснеш посредствени.

За момента двамата със Скъли успяват да се самозалъгват, че приятелството им е все така силно. Изразяват привързаността си един към друг толкова показно, че често приличат на влюбени тийнейджъри. През май 1984 г. се навършва една година от постъпването на Скъли и за да го отпразнуват, Джобс го примамва на вечеря в „Льо мутон ноар“ – луксозен ресторант югозападно от Купертино. Изненадващо, Джобс е поканил управителния съвет на „Епъл“, висшето ръководство и дори някои инвеститори от Източното крайбрежие. Всички поздравяват Скъли, а Джобс „стои отзад, кима и се усмихва като Чешърския котарак“. Джобс открива вечерята с ласкателен тост:

– Най-щастливите два дни в живота ми бяха, когато пуснахме „Макинтош“ и когато Джон Скъли дойде в „Епъл“. Това беше най-великата година в живота ми, защото научих толкова много неща от Джон.

След това подарява на Скъли колаж със снимки от паметните събития през годината.

В отговор Скъли многословно описва радостите, които е преживял като съдружник на Джобс през изминалата година, и завършва с едно изречение, което всеки от присъстващите по различни причини смята за паметно:

– „Епъл“ има един лидер – Стив и аз.

Поглежда към другия край на залата, среща погледа на Джобс и той му се усмихва. По-късно Скъли си спомня:

– Имах чувството, че се разбираме без думи.

Не му убягва обаче, че Артър Рок и някои други гледат загрижено, дори скептично. Те се опасяват, че Джобс го върти на малкия си пръст. Скъли е бил назначен да контролира основателя на фирмата, но сега става ясно, че Джобс държи пълната власт.

– Скъли толкова копнееше за одобрението на Стив, че не можеше да му се опълчи – спомня си Рок.

Скъли може да е смятал, че да изпълнява капризите на Джобс и да се съобразява с професионализма му, е добра стратегия. Той обаче не осъзнава, че не е в природата на Стив да дели властта с когото и да било. Джобс няма желание да се съобразява с никого. Той все повече започва да налага мнението си за управлението на компанията. На едно заседание през 1984 г. например настоява централизираните отдели за маркетинг и продажби да наддават за правото да обслужват различните продуктови отдели. (Това би означавало например екипът „Макинтош“ да реши да не използва маркетинговия отдел на „Епъл“, а да си създаде собствен.) Никой не е съгласен с това предложение, но Джобс продължава да настоява.

– Хората очакваха да взема нещата в свои ръце, да му кажа да си седне и да мълчи, но аз не го направих – съзнава Скъли.

След края на заседанието той чува някой да мърмори:

– Тоя Скъли защо не му затвори устата?

Когато Джобс решава да построи модерна фабрика във Фримонт, където да произвеждат „Макинтош“, стремежът му към естетика и авторитарният му характер се развихрят с пълна сила. Иска машините да бъдат боядисани в ярки цветове като емблемата на „Епъл“, но губи толкова време в разглеждане на различните разцветки, че директорът на производствения отдел Мат Картър накрая просто инсталира оборудването, като го боядисва в бежово и сиво. Когато вижда резултата, Джобс заповядва машините да бъдат пребоядисани в ярките цветове, които той е избрал. Картър възразява – оборудването е скъпо и пребоядисването може да го повреди. Оказва се, че е прав. Една от най-скъпите машини, която пребоядисват в синьо, започва да дава дефекти и я кръщават „Лудостта на Стив“. На Картър му писва и напуска.