Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Мрачното настроение личи от рекламата, която излиза през януари 1985 г. като продължение на анти-IBM настроенията, породени от рекламата „1984“. За жалост между двете има една фундаментална разлика: първата завършва с героичен, оптимистичен тон. В новия сценарий обаче, дело на Лий Клоу и Джей Чиат, се говори за бизнесмени с тъмни костюми и завързани очи, вървящи към ръба на пропаст, където ги чака неизбежна смърт. От самото начало Джобс и Скъли имат колебания. Клипът не представя „Епъл“ в положителна и героична светлина, а просто обижда всеки бизнесмен, който си е купил компютър на IBM.

Двамата настояват за други идеи, но хората от агенцията упорстват.

– Миналата година не искахте да пускате „1984“ – изтъква един от тях.

Когато видеоклипът, заснет от брата на Ридли Скот – Тони, става готов, идеята изглежда още по-зле. Зомбираните бизнесмени, маршируващи към ръба на пропастта, пеят траурна версия на песента от анимационния филм „Снежанка“ на „Дисни“ – „Хей-хо, хей-хо“. Мрачният декор прави клипа още по-зловещ от сценария.

– Не мога да повярвам, че смятате да обидите бизнесмените в цяла Америка, като пуснете това – разкрещява се Деби Колман на Джобс, когато вижда рекламата.

На всяко заседание тя категорично изразява неодобрението си.

– Буквално сложих оставката си на бюрото му. Написах я на моя „Мак“. Това беше обида за хората от бизнеса. Тепърва започвахме да печелим позиции в началото на компютърната предпечатна подготовка.

Джобс и Скъли все пак отстъпват пред увещанията на агенцията и пускат рекламата по време на финала по американски футбол. Рекламата е показана в края на последната четвърт на твърде скучния мач и зрителите я изглеждат равнодушно. Реакцията в страната е предимно отрицателна. „Беше обидна точно за хората, които „Епъл“ искаше да привлече“ – разказва президентът на една фирма за маркетингови проучвания пред „Форчън“. По-късно маркетинговият директор на „Епъл“ предлага да публикуват друга реклама в „Уолстрийт Джърнал“, с която да се извинят. Джей Чиат заплашва, че ако „Епъл“ направи такова нещо, агенцията ще купи място за реклама на насрещната страница и ще се извини за извинението.

Безпокойството на Джобс по отношение на рекламата и на общото състояние на „Епъл“ проличава през януари, когато той отива в Ню Йорк за поредица от интервюта. Анди Кънингам от фирмата на Реджис Маккена се заема с посрещането и организацията в хотел „Карлайл“. Когато пристига, Джобс й казва, че декорацията на апартамента му трябва да се промени из основи. Това става в 22:00, а интервютата започват на следващия ден. Пианото не било на правилното място; ягодите не били каквито трябва. Най-голямото му възражение обаче е срещу цветята. Искал да има кали.

– Настана голям спор какво представляват калите – спомня си Кънингам. – Аз много добре знам как изглеждат, защото носех букет от тях на сватбата си, но той заяви, че искал друго цвете и че съм била „глупачка“, защото не съм знаела какво е истинска кала.

Затова тя излиза и понеже това е Ню Йорк, намира отворен магазин, където има такива цветя, каквито иска Джобс. След като оправят декорацията, той започва да критикува облеклото й:

– Този костюм е отвратителен.

Кънингам си дава сметка, че Джобс просто търси върху кого да си излее яда, затова се опитва да го успокои:

– Слушай, знам, че си ядосан, и разбирам как се чувстваш.

– Нищо не разбираш – сопва се Джобс. – Нищо не разбираш, мамка му!

На трийсет

Трийсетата годишнина е повратен момент за повечето хора, особено за представителите на поколение, което твърди, че никога не би се доверило на човек над тази възраст. За да отбележи своята трийсета годишнина, през февруари 1985 г. Джобс организира скъпо, официално, но в същото време игриво (гостите са с черни вратовръзки и маратонки) парти за хиляда души в балната зала на хотел „Сейнт Франсис“ в Сан Франциско. Поканата гласи: „Има древна индийска поговорка, според която през първите 30 години човек си изгражда навици, а през последните 30 навиците изграждат човека. Елате да отпразнуваме моите.“

Една маса е определена за софтуерните магнати, включително Бил Гейтс и Мич Капър. Друга е за стари приятели като Елизабет Холмс, която довежда вместо кавалер друга жена, облечена с фрак. Анди Херцфелд и Бъръл Смит също вземат под наем фракове, но обуват износени маратонки, с които после танцуват валсове на Щраус под акомпанимента на Симфоничния оркестър на Сан Франциско.

Гост-изпълнител е Ела Фицджералд, защото Боб Дилън отказва. Тя изпълнява главно песни от стандартния си репертоар, но от време на време преправя текстовете на парчета като „Момичето от Ипанема“, сякаш са посветени на едно момче от Купертино. После пита кой има специални желания и Джобс поръчва няколко песни. Завършва с бавно изпълнение на „Хепи Бъртдей“.