Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Софтуерният екип е силно обезкуражен и от няколко месеца не е написал и една програма, а Бъръл е толкова разстроен, че няма да издържи до края на годината.

В този момент Джобс го срязва:

– Не разбирам за какво говориш! Екипът на „Мак“ се справя отлично, а аз преживявам най-хубавия период от живота си. Много си заблуден.

Очите му проблесват гневно, въпреки че се опитва да изглежда развеселен от думите на Херцфелд.

– Ако наистина мислиш така, не виждам как ще се върна – заявява програмистът. – Екипът, в който искам да работя, вече не съществува.

– Екипът „Мак“ трябваше да порасне – отвръща Джобс. – Ти също. Искам да се върнеш, но ако не щеш, много ти здраве. И без това не си толкова важен, колкото си мислиш.

Херцфелд не се връща.

В началото на 1985 г. Бъръл Смит също се кани да си тръгне. Опасява се, че ще му бъде трудно, ако Джобс се опита да го разубеди; прекалено трудно е да се устои на изкривената му действителност. Затова отива да се съветва с Херцфелд за най-удобния начин да си тръгне.

– Открих! – заявява един ден. – Знам идеалния начин да напусна, който ще неутрализира изкривената реалност. Просто ще вляза в кабинета на Стив, ще си сваля гащите и ще се изпикая на бюрото му. Какво може да ми каже тогава? Ще даде резултат – гаранция!

В екипа „Мак“ се сключват облози, че дори на храбрия Бъръл Смит не му стиска да направи такова нещо. Когато най-сетне се решава, около трийсетата годишнина на Джобс, си уговаря среща с него. За негова изненада Джобс го посреща с широка усмивка:

– Ще го направиш ли? Наистина ли ще го направиш?

Явно е чул за плана с изпикаването.

Смит го поглежда решително:

– А налага ли се? Ако се налага, ще го направя.

Джобс го изглежда многозначително и Смит решава, че не е необходимо. Оттегля се по не толкова драматичен начин и двамата запазват добрите си отношения.

Скоро след него си тръгва още един от големите инженери на „Макинтош“ – Брус Хорн. Когато той отива да се сбогува, Джобс му казва:

– Ти си отговорен за всички недостатъци на „Мак“.

– Всъщност, Стив, аз съм отговорен за много от работещите неща в „Мак“. И трябваше да се боря за всяко от тях – отговаря Хорн.

– Прав си. Ще ти дам акции за 15 000, ако останеш. – Хорн не приема и тогава Джобс проявява емоционалната си страна: – Добре, прегърни ме тогава.

Хорн го прави и двамата се разделят.

Най-голямата сензация за месеца обаче е напускането на съ-основателя на „Епъл“ – Стив Возняк. По това време Возняк работи кротко като инженер от средния ешелон в отдела на Apple II – той е нещо като скромен талисман от прохождането на компанията и стои встрани от управлението и фирмените интриги. Воз чувства, и то с основание, че Джобс не харесва Apple II, който все още е дойната крава на компанията – със 70 % дял от продажбите до Коледа на 1984 г.

– Другите от компанията се отнасяха към момчетата от Apple II като към втора ръка хора – споделя по-късно той. – И то при положение, че Apple II многократно превъзхождаше по продажби всичките ни други продукти и щеше да остане така с години напред.

Дори се решава на нещо нетипично за него – един ден се обажда на Скъли и го напада за това, че отделя толкова внимание на Джобс и „Макинтош“.

Разочарованият Возняк решава да се оттегли тихо и да основе нова фирма, която да продава изобретено от него универсално дистанционно устройство. То служи за управление на телевизор, аудиоуредба и други електронни уреди чрез прост набор копчета, лесни за програмиране. Уведомява за решението си началника на инженерния отдел в Apple II, но не смята, че е толкова важно, та да информира по каналния ред Джобс или Марккула. Джобс научава новината от „Уолстрийт Джърнал“. В интервюто си за вестника Возняк отговаря с типичната си честност: Да, смятал, че компанията пренебрегва отдела Apple II и през последните пет години ръководството е допуснало ужасни грешки.

След по-малко от две седмици двамата с Джобс отиват заедно в Белия дом, където Роналд Рейгън ги награждава с Национален медал за технология. Президентът цитира какво казал предшественикът му Ръдърфорд Хейс, когато за първи път му показали телефон: „Удивително изобретение, но кой ще го използва?“ После отбелязва шеговито:

– Навремето си мислех, че може би е сгрешил.

Заради неловката ситуация около напускането на Возняк „Епъл“ не организира тържество по случай наградата. Затова Джобс и Воз просто излизат да се поразходят и да хапнат сандвичи. Избягват да говорят за разногласията си.