Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Скъли искаше хората да са доволни и да бъде в добри отношенията с тях. На Стив пък изобщо не му дремеше. Той обаче държеше на продуктите и не допускаше в „Епъл“ твърде много посредствени хора; обиждаше всеки, който не е първокласен играч.

Управителният съвет все повече се тревожи от проблема и в началото на 1985 г. Артър Рок и няколко други недоволни ръководители смъмрят и двамата противници. Напомнят на Скъли, че работата му е да управлява компанията и трябва да го прави с повече авторитет и по-малко стремеж да се хареса на Джобс. На Джобс пък казват, че трябва да оправи проблемите в отдел „Макинтош“ и да не учи другите как да си вършат работата. След мъмренето той се затваря в кабинета си и написва на компютъра си: „Няма да критикувам другите, няма да критикувам другите...“

„Макинтош“ продължава да разочарова създателите си – през март 1985 г. продажбите му са едва 10 % от прогнозните. Джобс ту се мръщи сам в кабинета си, ту обикаля из отдела и обвинява всички останали за проблемите. Капризите му стават все по-неприятни, а обидното му поведение към околните се задълбочава. Ръководителите от средния ешелон възроптават срещу него. На една конференция маркетинговият директор Майк Мъри извиква Скъли за разговор на четири очи. Докато отиват към хотелската стая на Скъли, Джобс ги вижда и пита дали може да се присъедини към тях. Мъри му казва, че не може. После се оплаква на Скъли, че Джобс прави поразии и трябва да бъде отстранен от ръководството на отдел „Макинтош“. Скъли отговаря, че още не се е отказал да постави поведението на Джобс на официално обсъждане. По-късно Мъри праща бележка лично на Джобс, като критикува поведението му към колегите и порицава „управле-нието чрез мачкане“.

В продължение на няколко седмици изглежда, че проблемът ще бъде решен. Джобс е възхитен от плоскоекранната технология, разработвана от една фирма край Пало Алто – „Удсайд Дизайн“, управлявана от ексцентричния инженер Стив Кичън. Впечатлява се и от друга прохождаща компания, която създава сензорен екран, позволяващ дисплеят да се управлява с пръст, а не с мишка. Двете заедно биха могли да му помогнат да реализира идеята си за „Мак“ във вид на книга. На една разходка с Кичън Джобс харесва една сграда в близкия Менло Парк и заявява, че трябва да отворят проучвателен център, който да работи върху тези идеи. Могат да го нарекат „Лаборатории „Епъл“ и Джобс да го ръководи, което ще му върне удоволствието да има малък екип и да разработва страхотни нови продукти.

Скъли много се въодушевява от тази възможност. Това би решило голяма част от управленските му проблеми – ще върне Джобс към онова, което умее най-добре, и ще освободи офиса в Купертино от деструктивното му присъствие. Освен това той вече е намислил кого да постави на негово място като директор на отдел „Макинтош“ – Жан-Луи Гасе, началникът на представителството във Франция, който е изстрадал доста при посещението на Джобс там. Французинът идва в Купертино и казва, че ще приеме поста, ако му гарантират, че наистина ще ръководи отдела, а няма да изпълнява капризите на Джобс. Един от членовете на управителния съвет, Фил Шлайн от „Мейсиз“, се опитва да убеди Джобс, че и за него ще е по-добре, ако разработва нови продукти и работи с малък екип от ентусиасти.

След известно размишление обаче Джобс решава, че това не е пътят, по който иска да поеме. Отказва да отстъпи управлението на Гасе, който благоразумно се връща в Париж, за да избегне борбата за власт. До края на пролетта Джобс се колебае. В един момент решава, че иска да се наложи като ръководител, дори пише писмо до всички, в което настоява за съкращаване на разходите, като се премахнат безплатните напитки и пътуванията в първа класа. После се съгласява с онези, които го окуражават да основе изследователски център „Лаборатории „Епъл“.

През март Мъри пуска друго писмо, което гласи: „През трите години, откакто съм в „Епъл“, никога не съм виждал фирмата толкова объркана, скована от страх и зле функционираща, колкото през последните 90 дни. Сред служителите преобладава чувството, че сме лодка без гребла, която се носи безпомощно към мъглява неизвестност.“ Мъри е бил и от двете страни на барикадата, като на моменти е заговорничил срещу Скъли, но в писмото обвинява Джобс: „Независимо дали е следствие или причина за тази нефункционалност, факт е, че Стив Джобс има почти непоклатима власт.“

В края на месеца Скъли най-после събира кураж да каже на Джобс, че трябва да се откаже от ръководството на отдел „Макинтош“. Една вечер влиза в кабинета му с директора на „Човешки ресурси“ Джей Елиът, за да представи решението си по-официално.

– Няма човек, който да се възхищава повече от мен на способностите и идеите ти – започва Скъли.

Тези ласкателства не са нещо ново за него, но този път става ясно, че следва едно жестоко „но“.

– Но така не може – продължава той.

Ласкателствата, прекъсвани с „но“, продължават:

– Двамата с теб станахме добри приятели, но аз вече не съм убеден в способността ти да ръководиш отдел „Макинтош“.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное