След това Джобс описва проектите, върху които работят в момента: по-мощен „Мак“, който да замести прекратения проект „Лиса“, и софтуер с название „Файл Сървър“, даващ възможност на потребителите да обменят файлове в мрежа. Скъли за първи път научава, че проектите изостават от графика. Той взема думата и хладно критикува пазарните резултати на Мъри, изпуснатите срокове на Белвил и цялостното управление на Джобс. Въпреки това в края на заседанието Джобс моли за още един шанс да докаже, че може да управлява отдела. Скъли отказва.
Вечерта екипът отива на вечеря в кафе „Нина“ в Удсайд. Жан-Луи Гасе също е в града, защото Скъли иска да го подготви за новата длъжност в „Макинтош“, и Джобс поканва и него. Белвил предлага тост „за онези от нас, които истински разбират света според Стив Джобс“. Този израз – „светът според Стив“ – обикновено се използва подигравателно от другите служители на „Епъл“ по отношение на изкривената действителност, която той създава. След като си тръгват, Белвил се качва в мерцедеса на Джобс и настоява да се бори до смърт със Скъли.
Няколко месеца по-рано „Епъл“ получава право да изнася компютри за Китай и Джобс е поканен да подпише сделката в Пекин през уикенда преди Деня на загиналите. Скъли решава да отиде вместо него. Джобс възнамерява да използва отсъствието на противника си, за да извърши преврат. През цялата седмица преди Деня на загиналите той кани различни хора на разходки, за да им сподели плановете си.
– Ще направя преврат, докато Джон е в Китай – казва на Майк Мъри.
На редовната четвъртъчна среща със заместниците си в отдел „Макинтош“ Джобс посвещава приближените си в плана за сваляне на Скъли. Доверява се и на директора на човешките ресурси в „Епъл“ Джей Елиът, който му казва прямо, че няма да успее. Елиът е говорил с някои членове на управителния съвет и ги е агитирал да подкрепят Джобс, но се оказва, че повечето са на страната на Скъли. Това важи и за голяма част от висшето ръководство на „Епъл“. Въпреки това Джобс не се отказва. Дори разкрива плановете си на Гасе, докато се разхождат на паркинга, при все че французинът е дошъл от Париж, за да заеме мястото му.
– Голяма грешка беше да кажа на Гасе – споделя с горчивина Джобс години по-късно.
Вечерта главният юрист на „Епъл“ Ал Айзенстат организира барбекю в двора си, на което поканва Скъли и Гасе със съпругите им. Когато французинът му казва за плановете на Джобс, адвокатът го съветва да информира Скъли.
– Стив се опитваше да организира бунт и да свали Джон – спомня си Гасе. – Докато седяхме в хола на Айзенстат, опрях пръст в гърдите на Джон и казах: „Ако утре заминеш за Китай, ще те свалят. Стив планира заговор.“
Скъли отменя пътуването си и решава да се изправи лице в лице с противника си на заседанието на ръководството в петък сутринта. Джобс закъснява и установява, че обичайното му място до Скъли начело на масата е заето, затова сяда в другия край. Облякъл е елегантен костюм и изглежда кипящ от енергия. Скъли е блед. Обявява, че отменя планирания дневен ред, за да се занимаят с най-належащия проблем.
– Научих, че искаш да ме изхвърлиш от фирмата – казва на Джобс, като го гледа в очите. – Вярно ли е?
Джобс не го очаква, но той никога не е спестявал жестоката си откровеност. Присвива очи и се втренчва с немигащ поглед в Скъли.
– Мисля, че вредиш на компанията и не можеш да я управляваш – отговаря бавно с хладен глас. – Трябва да се махнеш. Не умееш да ръководиш и никога няма да се научиш. – Обвинява Скъли, че не разбира процеса на разработване на един продукт, и добавя егоистично: – Извиках те, за да ми помагаш да се развивам, но ти не оправда очакванията ми.
Пред вцепенените присъстващи Скъли не успява да сдържи нервите си и започва да заеква, което не му се е случвало от дете.
– Нямам ти доверие, а няма да допусна тук да се шири недоверие – изпелтечва той.
Когато Джобс заявява, че може да управлява компанията по-добре от него, Скъли поема рискован ход. Обръща се към залата и иска вот на доверие.
– Беше хитър ход от негова страна – спомня си Джобс, който двайсет и пет години по-късно още не може да го преглътне. – Бяхме на обикновено заседание на ръководството, а той каза: „Гласувайте – аз или Стив!“ Така нагласи нещата, че трябваше да си пълен идиот, за да гласуваш за мен.