Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Освен това упреква Джобс, че го нарича „некадърник“ зад гърба му.

Джобс изглежда втрещен и контрира със странния довод, че Скъли трябвало да му помага и да го обучава повече:

– Трябва да ми отделяш повече време.

После контраатакува. Изтъква, че Скъли не разбира нищо от компютри, управлява лошо фирмата и откакто е дошъл в „Епъл“, постоянно го разочарова. Накрая се разплаква. Скъли също се разстройва.

– Ще повдигна въпроса пред управителния съвет – заявява той. – Ще препоръчам да те освободят от ръководния пост в „Макинтош“. Исках просто да знаеш.

Съветва Джобс да не се противи, а да поеме разработването на нови технологии и продукти.

Джобс скача от стола си и се втренчва гневно в президента на „Епъл“:

– Не мога да повярвам, че ще постъпиш така. Ако го направиш, ще унищожиш компанията.

През следващите няколко седмици Джобс се мята от една крайност в друга. Ту говори как ще отиде да ръководи „Лаборатории „Епъл“, ту събира съюзници за изгонването на Скъли. Ту му подава ръка, ту му нанася удар в гръб, понякога в рамките на един ден. Една вечер в 21:00 се обажда на главния юрист на „Епъл“ Ал Айзенстат, за да му каже, че вече няма доверие на Скъли и има нужда от помощ, за да убеди съвета да го уволни; в 23:00 същата нощ телефонира на Скъли и го убеждава:

– Ти си страхотен човек. Искам просто да знаеш, че обичам да работя с теб.

На 11 април Скъли официално съобщава на управителния съвет, че ще помоли Джобс да си подаде оставката като директор на отдел „Макинтош“ и да насочи усилията си към разработването на нови продукти. Артър Рок, най-независимият от членовете на съвета, взема думата. Заявява, че му е дошло до гуша и от двамата: от Скъли, защото не е имал смелостта да поеме командването в свои ръце, и от Джобс, защото „се държи като капризен пикльо“. Според него съветът трябва да реши окончателно противоречията им и за целта да говори на четири очи с всеки от тях.

Скъли излиза, за да изслушат първо Джобс, който заявява, че проблемът е в опонента му, който не разбира от компютри. Рок започва с упреци, постепенно повишава тон и изтъква, че през последната година Джобс се държи като глупак и няма право да управлява цял отдел. Дори най-ревностният поддръжник на Джобс, Фил Шлайн, се опитва да го убеди да се оттегли мирно и тихо и да поеме изследователския отдел на компанията.

Когато идва негов ред да говори със съвета, Скъли поставя ултиматум:

– Или ще ме подкрепите и тогава ще поема отговорност за управлението на компанията, или си търсете нов директор.

Ако му дадели властта, нямало да прибързва, а щял постепенно да въведе Джобс в новата му роля в рамките на няколко месеца. Съветът единодушно застава на негова страна. Упълномощават го да отстрани Джобс, когато види подходящ момент. Докато чака пред заседателната зала, знаейки много добре, че е загубил, Джобс вижда дългогодишния си колега Дел Йокам и го прегръща.

След като решението е взето, Скъли е настроен помирително. Джобс го помолва промяната да стане бавно, в рамките на няколко месеца, и той се съгласява. Вечерта помощничката на Скъли Нанет Бъкхоут се обажда на Джобс, за да провери как е. Той все още е в кабинета си и не може да се отърси от шока. Началникът й си е тръгнал и Джобс отива да говори с нея. Отношението му към Скъли отново се мята в крайности:

– Защо ми причинява това? Той ме предаде!

В следващия момент се примирява и решава, че може би трябва да положи усилие да възстановят добрите си отношения:

– Приятелството ми с Джон е по-важно от всичко друго. Може би трябва да се съсредоточа върху това.

Заговорът

Джобс трудно приема отказ. В първите дни на май 1985 г. отива при Скъли и иска да му дадат време да докаже, че е способен да управлява отдел „Макинтош“. Обещава, че ще бъде добър ръководител. Скъли не отстъпва и тогава Джобс пробва с открито предизвикателство – казва му да си подаде оставката:

– Сериозно мисля, че вече издишаш. През първата година се справяше много добре и всичко вървеше идеално. Обаче нещо стана.

Скъли, който по принцип е спокоен човек, избухва и заявява, че Джобс нито разработва нов софтуер, нито успява да привлече клиенти. Срещата прераства в надвикване и обвинения кой е по-лош ръководител. След като Джобс излиза, Скъли се обръща към стъклената стена на кабинета си и вижда, че служителите са наблюдавали кавгата. Някои плачат.

Проблемите се задълбочават на 14 май, вторник, когато отдел „Макинтош“ представя тримесечния си доклад пред ръководството. Джобс още не се е оттеглил от управлението на екипа и влиза в заседателната зала с непокорно изражение. Със Скъли започват да спорят за задачите на екипа. Джобс твърди, че работата им е да продават повече компютри „Макинтош“. Скъли казва, че трябва да служат на интересите на „Епъл“ като цяло. Както обикновено, между различните отдели няма почти никаква координация; например екипът „Макинтош“ планира да разработи нови дискетни устройства, различни от тези на отдел Apple II. Съдейки по протокола, споровете продължават цял час.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное