Управителният съвет обаче не само е вдъхнал увереност на Скъли, ами и изрично му е наредил да обуздае Джобс. Затова Скъли заявява:
– Фирмата трябва да се управлява от един човек. Аз имам подкрепа, а ти нямаш.
На връщане вкъщи Стив се отбива у Майк Марккула, но тъй като него го няма, оставя бележка с покана за вечеря на другия ден. Решава да покани и преданите си поддръжници от „Макинтош“ с надеждата, че те ще убедят Марккула каква лудост е да подкрепя Скъли.
Денят на загиналите е слънчев и топъл. Лоялистите от екипа „Макинтош“ – Деби Колман, Майк Мъри, Сюзан Барнс и Боб Белвил – се събират у Джобс в Удсайд час преди обявеното начало на вечерята, за да обсъдят стратегията си. Седнала на терасата под лъчите на залеза, Деби му казва, че трябва да приеме предложението на Скъли да стане продуктов стратег и да основе „Лаборатории „Епъл“. От всичките му най-близки съмишленици тя разсъждава най-трезво. В новия организационен план Скъли я е сложил начело на маркетинга, защото знае, че е предана най-вече на „Епъл“ и чак след това на Джобс. Някои от другите са по-войнствено настроени. Смятат, че трябва да убедят Марккула да приеме реорганизационния план, според който Джобс ще застане начело на фирмата.
Когато пристига, Марккула се съгласява да ги изслуша, но при едно условие – Джобс да не се обажда.
– Исках да чуя мнението на хората от екипа „Макинтош“, а не да гледам как Стив ги подтиква към бунт – спомня си той.
Тъй като навън захладнява, влизат в оскъдно обзаведената къща и сядат пред камината. Решен да не допуска разговорът да се превърне в борба за надприказване, Марккула се съсредоточава върху конкретни управленски задачи: проблема с програмата „Файл Сървър“ и защо системата за дистрибуция на „Макинтош“ не е реагира адекватно на промените в търсенето. След края на дискусията Марккула категорично заявява, че няма да подкрепи Джобс.
– Казах, че няма да приема плана му и решението ми е окончателно – спомня си той. – Скъли беше шефът. Разбирах, че са ядосани и готвят бунт, а така просто не се прави.
След като научава от Марккула за опита на Джобс да го привлече на своя страна, на следващия ден Скъли влиза в кабинета на Стив, казва му, че е говорил с управителния съвет и има подкрепата му. Джобс трябва да се махне. После отива при Марккула и му показва плана си за реорганизация. Марккула го разпитва подробно, след което му дава благословията си. Щом се връща в кабинета си, Скъли звъни на другите членове на управителния съвет, за да се увери, че още го подкрепят. Те потвърждават.
Тогава се обажда на Джобс, за да е сигурен, че той разбира какво става. Съветът е одобрил реорганизационния план, който ще влезе в сила до края на седмицата. Гасе поема властта над обичания „Макинтош“на Стив и всички останали продукти, а Джобс няма да получи нищо в замяна. Скъли обаче все още е склонен на компромис. Казва на Джобс, че може да остане председател на събранието и продуктов стратег без управленски правомощия. На този етап дори идеята за основаване на изследователска лаборатория вече не е актуална.
Джобс най-сетне осъзнава какво се случва. Действителността не може да бъде изкривена само защото той иска така. Разплаква се и започва да звъни – на Бил Кембъл, на Джей Елиът, на Майк Мъри, на кого ли не. Когато телефонира у Мъри, жена му Джойс говори с чужбина. От централата прекъсват разговора й, като казват, че е спешно.
– Дано наистина да е така – измърморва тя на телефонистката.
– Да, спешно е! – обажда се в този момент Джобс.
Когато Мъри взема слушалката, Стив проплаква:
– Свърши се!
И затваря.
Мъри се тревожи, че в отчаянието си Джобс може да направи някоя глупост, затова се опитва да се свърже пак. Понеже никой не вдига, веднага тръгва за Удсайд. Почуква на вратата, но не му отварят, затова заобикаля отзад, покатерва се на една външна стълба и поглежда в спалнята. Вижда Джобс проснат на дюшека по средата на необзаведената стая. Той пуска Мъри вътре и двамата разговарят до зори.
Джобс най-сетне намира касета с „Патън“ и я гледа в сряда вечерта, но Мъри успява да го убеди да не започва нова битка. Вместо това настоява да присъства на срещата в петък, когато Скъли ще обяви реорганизационния си план. Правилната реакция е да бъде добър войник, а не разбунтувал се офицер.
Джобс сяда на последния ред в залата, където Скъли обяснява на войската новия боен ред. Някои от хората го поглеждат бегло, но малцина си дават вид, че изобщо са го забелязали, и никой не идва да му засвидетелства подкрепа. През повечето време гледа немигащо Скъли, който по-късно ясно си спомня този „презрителен поглед“:
– Не го отмести нито за миг. Беше като рентген, проникващ в костите ти, до най-уязвимите тъкани, смъртоносен.