Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Освен че му липсват две букви от първото име (Даниел), Люин има привлекателността на Кларк Кент и лустрото на възпитаник на „Принстън“. Между него и Джобс има топла връзка – докато учи в Принстън, Люин написва дисертация върху Боб Дилън и харизматичните лидери, а Джобс поназнайвал нещичко и по двете теми.

Университетският консорциум, създаден от Люин, навремето се оказва манна небесна за „Макинтош“, но той остава силно разочарован, когато Джобс напуска, а Бил Кембъл реорганизира маркетинга така, че намалява ролята на директните продажби за университетите. Отдавна иска да се обади на Джобс, но в Деня на труда Джобс му позвънява пръв. Люин веднага отива до огромната необзаведена къща на Джобс и двамата дълго обикалят наоколо, обсъждайки възможността да създадат нова компания. Люин е много въодушевен, но все още не иска да се ангажира твърдо с проекта. През следващата седмица щял да пътува до Остин заедно с Кембъл и искал да изчака с решението си дотогава. След като се връща, дава окончателния си отговор: ще участва. Новината пристига точно навреме за събранието на борда на „Епъл“ на 13 септември.

Въпреки че Джобс все още формално е председател на борда, след загубата на властта той не е присъствал на нито едно от заседанията. Обажда се на Скъли, казва, че ще дойде, и иска в края на дневния ред да бъде включена още една точка, наречена „Доклад на председателя“. Не казва за какво точно ще говори и Скъли предполага, че ще критикува последните реорганизации. Вместо това, когато взима думата, Джобс излага пред борда плановете си да създаде нова компания.

– Мислих дълго и реших, че е дошло времето да продължа живота си – започва той. – Очевидно е, че трябва да върша нещо. Аз съм само на трийсет години.

След това поглежда предварително подготвените си бележки и описва плана си да създаде компютър за университетския пазар. Обещава, че новосъздадената компания няма да се конкурира с „Епъл“ и че ще вземе със себе си само някои служители на неключови позиции. Казва, че може да си подаде оставката като председател на „Епъл“, но изразява надежда, че ще продължат да работят заедно. Предлага компанията да закупи правата за дистрибуция на новия продукт и дори да му предоставят софтуера на „Макинтош“.

На Майк Марккула не му допада идеята Джобс да наеме някой от служителите на „Епъл“.

– Защо ти е да вземаш когото и да е от тях? – пита той.

– Няма за какво да се притесняваш – успокоява го Джобс. – Тези хора работят на ниски позиции, така че няма да усетите липсата им, а те и без това са решили да напуснат.

В началото членовете на борда са склонни да пожелаят на Джобс успех в новото начинание. След разговор на четири очи директорите дори предлагат „Епъл“ да закупи 10 % от новата компания, а Джобс да остане в борда.

Същата вечер Джобс и петимата ренегати се събират на вечеря в къщата му. Той настоява да приемат инвестицията на „Епъл“, но останалите го убеждават, че не е разумно. Решават да си подадат оставките веднага, и то заедно, за да могат да започнат на чисто.

Ето защо Джобс написва официално писмо до Скъли, в което му съобщава имената на петимата, които напускат, подписва го със заплетения си като паяжина подпис и рано на следващата сутрин отива в „Епъл“, за да му го предаде преди съвещанието в 7:30.

– Стив, тези хора не работят на ниски позиции – възразява Скъли.

– Тези хора така или иначе са решили да напуснат – отвръща Джобс. – До девет часа тази сутрин всички ще си подадат оставките.

От своя гледна точка Джобс постъпва честно. Петимата не са ръководители на отдели, нито членове на топ екипа на Скъли. Освен това всички се чувстват подценени в новата организация, въведена в компанията. Но от гледна точка на Скъли това са важни играчи – Пейдж е член на борда на „Епъл“, а Люин е ключова фигура към университетския пазар. Освен това те знаят за плана за създаването на „Биг Мак“ и макар че за момента проектът е замразен, това все пак е поверителна информация. Въпреки това Скъли е оптимистично настроен, решава да не настоява повече и дори кани Джобс да остане член на борда. Джобс отговаря, че ще си помисли.

Но когато Скъли отива на съвещанието в 7:30 и съобщава на присъстващите кой напуска, сред висшите членове настъпва негодувание. Повечето от тях смятат, че Джобс е нарушил задълженията си на председател на борда и е проявил недопустима липса на лоялност към компанията.

– Трябва да го уличим пред служителите, за да разберат какъв мошеник е и да престанат да го смятат за месия – разкрещява се Кембъл по думите на Скъли.

Макар че по-късно става ревностен защитник на Джобс, Кембъл признава, че онази сутрин е бил страшно гневен.

– Бях направо побеснял, особено за това, че взима със себе си Дан’л Люин – спомня си той. – Дан’л беше изградил връзката ни с университетите. Освен това винаги се оплакваше колко трудно се работи със Стив, а сега изведнъж реши да напусне.