Когато един служител отива в кабинета на Джобс да събере вещите му, на пода намира снимка, поставена в рамка. Тя била направена само преди седем месеца и на нея се виждат Джобс и Скъли, които дружески разговарят помежду си. Надписът гласи: „За страхотните идеи, страхотните преживявания и страхотното приятелство! Джон“. Стъклото на снимката е счупено – преди да напусне кабинета си, Джобс е запратил снимката в стената. От този ден нататък той никога повече не проговаря на Скъли.
След съобщението за оставката на Джобс акциите на „Епъл“ се покачват с един пункт, или с почти 7 %.
– Акционерите от Източния бряг непрестанно се притесняваха от факта, че компанията се ръководи от няколко калифорнийски прахосници – обяснява редакторът на едно техническо списание. – Сега, когато Джобс и Возняк вече ги няма, те могат да си отдъхнат.
Но Нолан Бушнел, основателят на „Атари“, който преди десет години е играл ролята на ментор, заявява пред „Тайм“, че Джобс страшно ще липсва на компанията.
– Откъде „Епъл“ ще получава вдъхновение? Ще започне романс с някой нов вид „Пепси“ ли?
След като в продължение на няколко дни не успяват да постигнат споразумение с Джобс, Скъли и „Епъл“ решават да го съдят за „нарушаване на поверителността“. Ето в какво го обвиняват:
По това време Джобс притежава 6,5 милиона акции от „Епъл“, което представлява 11 % от компанията, на стойност над 100 милиона долара. Той започва бързо да разпродава дяловете си и след пет месеца му остава само един, който да му гарантира правото да присъства на събранието на акционерите. Яростта му личи от нетърпението му да пусне в ход новата си компания, която, както и да го увърта, е конкурентна на „Епъл“.
– Беше много ядосан на „Епъл“ – казва Джоана Хофман, която за кратко време работи за новата фирма. – Насочи се към академичния пазар, където „Епъл“ имаше силни позиции, и то само за да си отмъсти.
Джобс, разбира се, не вижда нещата по същия начин. Той още веднъж кани познатите си репортери в къщата си в Удсайд, но този път Анди Кънингам не е при него, за да го предупреди да е предпазлив. Той отхвърля твърдението, че по нечестен път е подмамил колегите си да напуснат „Епъл“.
– Всички тези хора се обадиха на мен – заявява той пред репортерите, изпълнили необзаведения му хол. – Те имаха намерение да напуснат компанията. В „Епъл“ определено ги бива да подценяват хората си.
Той решава да си сътрудничи с „Нюзуийк“ и списанието отпечатва неговата версия на историята. Интервюто, което дава, е много показателно.
– Това, в което най-много ме бива, е да събера група талантливи хора и да работя с тях за създаването на нови продукти – казва той пред списанието. – Винаги ще помня „Епъл“, така както всеки мъж помни първата жена, в която се е влюбил.
Въпреки това той твърди, че ако се наложи, ще се бори с ръководството на компанията:
– Когато някой публично те нарече крадец, ти си длъжен да отвърнеш на обвиненията.
Според него заплахата на „Епъл“ да го съди е възмутителна и дори тъжна, защото това показва, че това вече не е онази уверена, бунтарска компания.