Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Сега изглежда, че компанията е враждебно настроена към мен. Затова настоявам оставката ми да бъде приета незабавно…

Както знаеш, след последната реорганизация в компанията аз на практика останах без работа и без достъп до докладите на фирменото ръководство. Аз съм само на трийсет години и все още имам какво да дам и към какво да се стремя.

След значителните успехи, които постигнахме заедно, бих искал да се разделим с добри чувства, без взаимно да накърняваме достойнството си.

Искрено твой:

стивън п. джобс

Когато един служител отива в кабинета на Джобс да събере вещите му, на пода намира снимка, поставена в рамка. Тя била направена само преди седем месеца и на нея се виждат Джобс и Скъли, които дружески разговарят помежду си. Надписът гласи: „За страхотните идеи, страхотните преживявания и страхотното приятелство! Джон“. Стъклото на снимката е счупено – преди да напусне кабинета си, Джобс е запратил снимката в стената. От този ден нататък той никога повече не проговаря на Скъли.

След съобщението за оставката на Джобс акциите на „Епъл“ се покачват с един пункт, или с почти 7 %.

– Акционерите от Източния бряг непрестанно се притесняваха от факта, че компанията се ръководи от няколко калифорнийски прахосници – обяснява редакторът на едно техническо списание. – Сега, когато Джобс и Возняк вече ги няма, те могат да си отдъхнат.

Но Нолан Бушнел, основателят на „Атари“, който преди десет години е играл ролята на ментор, заявява пред „Тайм“, че Джобс страшно ще липсва на компанията.

– Откъде „Епъл“ ще получава вдъхновение? Ще започне романс с някой нов вид „Пепси“ ли?

След като в продължение на няколко дни не успяват да постигнат споразумение с Джобс, Скъли и „Епъл“ решават да го съдят за „нарушаване на поверителността“. Ето в какво го обвиняват:

Въпреки задължението си към „Епъл“ да пази поверителност, в ролята си на председател на Борда на директорите на „Епъл“ и служител на компанията Джобс:

а) тайно е планирал създаването на компания, която да конкурира „Епъл“;

б) тайно е планирал неговата компания незаконно да се възползва от разработките на „Епъл“ с цел създаване, развитие и пласиране на Next Generation Product:

в) тайно е подмамил ключови служители на „Епъл“ да напуснат фирмата.

По това време Джобс притежава 6,5 милиона акции от „Епъл“, което представлява 11 % от компанията, на стойност над 100 милиона долара. Той започва бързо да разпродава дяловете си и след пет месеца му остава само един, който да му гарантира правото да присъства на събранието на акционерите. Яростта му личи от нетърпението му да пусне в ход новата си компания, която, както и да го увърта, е конкурентна на „Епъл“.

– Беше много ядосан на „Епъл“ – казва Джоана Хофман, която за кратко време работи за новата фирма. – Насочи се към академичния пазар, където „Епъл“ имаше силни позиции, и то само за да си отмъсти.

Джобс, разбира се, не вижда нещата по същия начин. Той още веднъж кани познатите си репортери в къщата си в Удсайд, но този път Анди Кънингам не е при него, за да го предупреди да е предпазлив. Той отхвърля твърдението, че по нечестен път е подмамил колегите си да напуснат „Епъл“.

– Всички тези хора се обадиха на мен – заявява той пред репортерите, изпълнили необзаведения му хол. – Те имаха намерение да напуснат компанията. В „Епъл“ определено ги бива да подценяват хората си.

Той решава да си сътрудничи с „Нюзуийк“ и списанието отпечатва неговата версия на историята. Интервюто, което дава, е много показателно.

– Това, в което най-много ме бива, е да събера група талантливи хора и да работя с тях за създаването на нови продукти – казва той пред списанието. – Винаги ще помня „Епъл“, така както всеки мъж помни първата жена, в която се е влюбил.

Въпреки това той твърди, че ако се наложи, ще се бори с ръководството на компанията:

– Когато някой публично те нарече крадец, ти си длъжен да отвърнеш на обвиненията.

Според него заплахата на „Епъл“ да го съди е възмутителна и дори тъжна, защото това показва, че това вече не е онази уверена, бунтарска компания.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное