Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Джобс решава, че ако отиде в Европа, ще се успокои. През юни заминава за Париж, където изнася реч на едно събитие в чест на „Епъл“ и вечеря с тогавашния вицепрезидент Джордж Буш-старши. После отива в Италия, където обикаля хълмиста Тоскана с Тина. Във Флоренция се възхищава от архитектурата и структурата на строителните материали. Особено впечатление му правят паветата, добивани от кариерата „Казоне“ край градчето Фиренцуола. Имат успокояващ синкаво-сивкав цвят. Двайсет години по-късно той решава, че подът на магазините на „Епъл“ трябва да са от този пясъчник.

Apple II отскоро се продава в СССР, затова Джобс отива в Москва, където се среща с Ал Айзенстат. Тъй като имат проблеми с Вашингтон за отпускането на някои експортни лицензи, двамата посещават американския търговски аташе в Москва Майк Меруин. Той ги предупреждава, че има строги забрани за обмена на технологии със Съветския съюз. Това подразва Джобс. По-рано, на търговското изложение в Париж, вицепрезидентът Буш го насърчава да продава компютри в Русия, за да „подклаждаме революцията отвътре“. На вечеря в един грузински ресторант, където основен специалитет е шишкебапът, Джобс продължава да мърмори на Меруин:

– Как може да твърдите, че е в противоречие с американските закони, когато очевидно е в наш интерес? Като дадем „Мак“ на руснаците, цялата им преса ще се обработва с нашите компютри.

В Москва Джобс за пореден път показва ината си, като настоява да говори за Троцки – харизматичен революционер, който изпада в немилост и е убит по заповед на Сталин. В един момент агентът от КГБ, назначен да го придружава, му препоръчва да смекчи малко патоса си:

– Недейте да приказвате толкова за Троцки. Нашите историци преосмислиха събитията и вече не го смятаме за велик човек.

Това предупреждение не дава резултат. Когато отива да изнася лекция в Московския университет, Джобс започва да възхвалява Троцки. Заявява, че вижда много общи черти между себе си и революционера.

Двамата представители на „Епъл“ са поканени на празненството по случай Четвърти юли в американското посолство и в благодарствено писмо до посланика Артър Хартман Айзенстат споделя, че Джобс смята да развива още по-активно дейността на фирмата в Русия:

– Все още опипваме почвата, но мислим да се върнем в Москва през септември.

За момент изглежда, че надеждите на Скъли да направи Джобс „глобален стратег“ на компанията са на път да се осъществят. Но явно не е било писано. През септември се случва нещо съвсем различно.

ГЛАВА 18

NeXT

Освободеният Прометей


Пиратите напускат кораба

При завръщането си от Европа през август 1985 г., докато се чуди с какво да се захване, Джобс се обажда на биохимика от Станфорд Пол Бърг, за да си поговорят за кръстосването на гените и рекомбинантната ДНК. Бърг му се оплаква колко е трудно да се провеждат опити в биологична лаборатория, защото минават цели седмици, докато излязат резултатите.

– Защо не симулираш опитите на компютър? – пита Джобс.

Бърг му отговаря, че компютрите, които могат да правят това, са твърде скъпи за университетските лаборатории.

– Изведнъж той много се развълнува от открилите се възможности – спомня си Бърг. – Вече замисляше да открие нова компания. Беше млад и богат и трябваше да намери нещо, с което да се занимава през остатъка от живота си.

Джобс вече е започнал да прави проучвания сред академичните среди, за да разбере какви са нуждите им. Интересът му датира още от 1983 г., когато посещава катедрата по компютърни технологии в университет „Браун“, за да им покаже „Макинтош“, но оттам му казват, че за да може да се използва в университетските лаборатории, компютърът трябва да е много по-мощен. Мечтата на научните работници е да имат компютър, който е едновременно персонален и мощен. Като ръководител на отдела „Макинтош“ Джобс започва проект, чиято цел е да са създаде такъв компютър, наречен „Биг Мак“. Той трябвало да има операционна система UNIX, но и лесния за използване интерфейс на „Макинтош“. Но след като Джобс е отстранен от отдела „Макинтош“, неговият наследник Жан-Луи Гасе отменя проекта.

Когато това се случва, Джобс получава тревожно обаждане от Рич Пейдж, който работи върху създаването на чипсета на „Бик Мак“. Това е последният от поредицата разговори, които Джобс провежда с недоволните служители на „Епъл“, които настойчиво го подканят да основе нова компания и да ги отърве. Плановете му за това започват да се оформят около Деня на труда. Тогава Джобс разговаря с Бъд Трибъл, първоначалния ръководител на софтуерния отдел на „Макинтош“, и споделя с него идеята да основат компания, която да създаде мощен персонален компютър.Той включва и двама други служители на отдела „Макинтош“, които възнамеряват да напуснат – инженерът Джордж Кроу и Сюзан Барнс.

При това положение остава да се намери един ключов човек – някой, който да успее да продаде новия продукт на университетите. Очевидно най-подходящият за това е Дан’л Люин, който в миналото организира консорциум от университети, които да закупят компютри „Макинтош“ на едро.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное