Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

В гнева си Кембъл си тръгва от съвещанието и отива да позвъни в дома на Люин. Когато съпругата на Дан’л му казва, че в момента той е в банята, Кембъл отвръща, че ще почака. Когато Люин най-после вдига телефона, Кембъл го пита дали наистина напуска. Люин потвърждава и той затваря телефона без нито дума повече.

След като чува гневните забележки на старшите служители, Скъли иска мнението и на членовете на борда. Те също смятат, че Джобс ги е подвел с твърдението си, че няма да вземе със себе си ключови служители на фирмата. Особено гневен е Артър Рок. Въпреки че по време на скандала, разразил се в Деня на загиналите, той застава на страната на Скъли, по-късно успява да възстанови бащинската си връзка с Джобс. Само седмица по-рано той кани Стив и приятелката му в Сан Франциско, за да може съпругата му да се запознае с нея. Четиримата вечерят заедно в дома на семейството в Пасифик Хайтс и прекарват много приятно. Тогава Джобс не споменава нищо за намеренията си да основе нова компания и Рок се чувства предаден, когато чува за това от Скъли.

– Той ни излъга – недоволства по-късно Рок. – Каза ни, че обмисля да създаде нова компания, а тя вече е била факт. Каза ни, че ще вземе със себе си пет души от средния ешелон, а те се оказаха старши служители.

Макар да не се изразява така рязко, Марккула също е обиден.

– Споразумял се е тайно с някои от най-важните служители на компанията. Така не се прави, просто не е джентълменско – казва той.

През уикенда членовете на борда и останалите служители убеждават Скъли, че трябва да обяви война на съоснователя на фирмата. Марккула излиза с официално съобщение, в което обвинява Джобс, че е „действал противно на обещанието си да не назначава в новата си компания служители, работещи на ключови позиции в „Епъл“. В момента мислим какви мерки да предприемем“. „Уолстрийт Джърнал“ цитира Кембъл, който заявил, че е „шокиран и потресен“ от поведението на Джобс.

Джобс си тръгва от срещата със Скъли с убеждението, че нещата се развиват гладко, затова запазва мълчание. След като обаче прочита написаното във вестниците, решава да отговори на обвиненията. Звъни на някои репортери, с които се познава, и ги кани на частен брифинг в дома си. След това се обажда на Анди Кънингам, която е отговаряла за връзките му с обществеността при Реджис Маккена.

– Отидох в необзаведеното му имение в Удсайд – спомня си тя. – Заварих го сврян в кухнята с петима негови колеги, а репортерите чакаха отвън на поляната.

Джобс й казва, че смята да организира обширна пресконференция и изброява някои от обидите, които възнамерява да изрече. Анди Кънингам е ужасена и го предупреждава, че така ще навреди сериозно на името си.

Най-накрая той отстъпва и решава да предостави на репортерите копие от оставката си и да сведе изказванията си до няколко любезни изречения.

Джобс възнамерява да изпрати оставката си по пощата, но Сюзън Барнс го убеждава, че подобен жест би изглеждал доста презрителен. Вместо това той отива до къщата на Марккула, където заварва и Ал Айзенстат. Следва петнайсетминутен напрегнат разговор, след което Сюзън Барнс влиза вътре и убеждава Джобс да си тръгне, преди да е казал нещо, за което ще съжалява. Той оставя писмото, което бил написал на „Макинтош“ и принтирал на новия LaserWriter.

17 септември 1985 г.

Скъпи Майк,

В днешните вестници се твърди, че „Епъл“ възнамерява да ме отстрани от поста председател на борда. Не знам кой е източникът на тази информация, но тя е подвеждаща за читателите и несправедлива към мен.

Вероятно си спомняш, че миналия четвъртък, на последното събрание на борда, съобщих намерението си да основа нова компания и предложих оставката си като председател.

Бордът отказа да я приеме и ме помоли да отложа връчването й с една седмица. С оглед на подкрепата, която изрази относно новото ми начинание, и намерението да инвестира в него, аз приех предложението. В петък, след като съобщих на Джон Скъли имената на служителите, които ще се присъединят към мен, той потвърди желанието си за евентуално сътрудничество между „Епъл“ и новата фирма.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное