В гнева си Кембъл си тръгва от съвещанието и отива да позвъни в дома на Люин. Когато съпругата на Дан’л му казва, че в момента той е в банята, Кембъл отвръща, че ще почака. Когато Люин най-после вдига телефона, Кембъл го пита дали наистина напуска. Люин потвърждава и той затваря телефона без нито дума повече.
След като чува гневните забележки на старшите служители, Скъли иска мнението и на членовете на борда. Те също смятат, че Джобс ги е подвел с твърдението си, че няма да вземе със себе си ключови служители на фирмата. Особено гневен е Артър Рок. Въпреки че по време на скандала, разразил се в Деня на загиналите, той застава на страната на Скъли, по-късно успява да възстанови бащинската си връзка с Джобс. Само седмица по-рано той кани Стив и приятелката му в Сан Франциско, за да може съпругата му да се запознае с нея. Четиримата вечерят заедно в дома на семейството в Пасифик Хайтс и прекарват много приятно. Тогава Джобс не споменава нищо за намеренията си да основе нова компания и Рок се чувства предаден, когато чува за това от Скъли.
– Той ни излъга – недоволства по-късно Рок. – Каза ни, че обмисля да създаде нова компания, а тя вече е била факт. Каза ни, че ще вземе със себе си пет души от средния ешелон, а те се оказаха старши служители.
Макар да не се изразява така рязко, Марккула също е обиден.
– Споразумял се е тайно с някои от най-важните служители на компанията. Така не се прави, просто не е джентълменско – казва той.
През уикенда членовете на борда и останалите служители убеждават Скъли, че трябва да обяви война на съоснователя на фирмата. Марккула излиза с официално съобщение, в което обвинява Джобс, че е „действал противно на обещанието си да не назначава в новата си компания служители, работещи на ключови позиции в „Епъл“. В момента мислим какви мерки да предприемем“. „Уолстрийт Джърнал“ цитира Кембъл, който заявил, че е „шокиран и потресен“ от поведението на Джобс.
Джобс си тръгва от срещата със Скъли с убеждението, че нещата се развиват гладко, затова запазва мълчание. След като обаче прочита написаното във вестниците, решава да отговори на обвиненията. Звъни на някои репортери, с които се познава, и ги кани на частен брифинг в дома си. След това се обажда на Анди Кънингам, която е отговаряла за връзките му с обществеността при Реджис Маккена.
– Отидох в необзаведеното му имение в Удсайд – спомня си тя. – Заварих го сврян в кухнята с петима негови колеги, а репортерите чакаха отвън на поляната.
Джобс й казва, че смята да организира обширна пресконференция и изброява някои от обидите, които възнамерява да изрече. Анди Кънингам е ужасена и го предупреждава, че така ще навреди сериозно на името си.
Най-накрая той отстъпва и решава да предостави на репортерите копие от оставката си и да сведе изказванията си до няколко любезни изречения.
Джобс възнамерява да изпрати оставката си по пощата, но Сюзън Барнс го убеждава, че подобен жест би изглеждал доста презрителен. Вместо това той отива до къщата на Марккула, където заварва и Ал Айзенстат. Следва петнайсетминутен напрегнат разговор, след което Сюзън Барнс влиза вътре и убеждава Джобс да си тръгне, преди да е казал нещо, за което ще съжалява. Той оставя писмото, което бил написал на „Макинтош“ и принтирал на новия