– Трудно ми е да повярвам, че компания, която струва 2 милиарда долара и има 4300 служители, не може да се конкурира с петима души, обути в дънки – допълва той.
За да парира обвиненията на Джобс, Скъли се обажда на Возняк и го подканва да се намеси.
– Понякога Стив се държи доста обидно и наранява хората около себе си – заявява същата седмица Возняк пред списание „Тайм“.
Той разкрива, че Джобс го е поканил да се присъедини към новата компания, което е щяло да бъде коварен удар върху ръководството на „Епъл“. Возняк обаче не искал да участва в играта и изобщо не отвърнал на телефонното обаждане. Пред вестник „Сан Франциско Кроникъл“ той разказва как Джобс е попречил на „Фрог Дизайн“ да разработи дистанционното управление под претекст, че така ще конкурира продуктите на „Епъл“.
– Очаквам да създаде отличен продукт и му пожелавам успех, но повече му нямам доверие – казва Возняк.
– Най-доброто нещо, което някога се е случвало на Стив, е това, че го уволнихме и му казахме да се маха – заявява по-късно Артър Рок.
Много хора споделят мнението, че тези взаимоотношения на любов и омраза са направили Джобс по-мъдър и по-зрял. Но нещата не са толкова прости. В компанията, която основава след изгонването си от „Епъл“, той получава възможността да се отдаде изцяло на инстинктите си – и добрите, и лошите. Чувства се като звяр, пуснат от клетка. В резултат на това се раждат няколко атрактивни продукта, които се оказват зрелищен провал. Именно това е истинският урок за него. Онова, което го подготвя за огромния успех, който ще постигне в Действие III, не е изгонването му по време на Действие I, а блестящите провали по време на Действие II.
Първият инстинкт, на който Джобс се отдава, е страстта му към дизайна. Името, което избира за новата си компания, е многозначително:
Ранд взема самолета и отива в Пало Алто, където известно време се разхожда с Джобс и слуша внимателно идеите му. Джобс заявява, че компютърът ще прилича на куб – геометрична форма, която той обожава заради нейната простота и съвършена симетрия. Затова Ранд решава, че логото също трябва да представлява куб, наклонен под ъгъл от 28 градуса. Джобс иска от него да създаде различни варианти, от които да си избере, но Ранд заявява, че не работи по този начин.
– Аз ще ти направя лого, а ти ще ми платиш – казва той на Джобс. – Ти ще решиш дали да използваш създаденото от мен, но и в двата случая ще ми платиш. Варианти обаче аз не създавам.
Джобс се възхищава на този начин на мислене и постъпва доста хазартно. Съгласява се компанията да плати астрономическата сума от 100 000 долара за едно-единствено лого.
– В нашите отношения имаше абсолютна яснота – казва Джобс. – Той беше чист творец, но едновременно с това и достатъчно хитър в решаването на бизнес проблеми. Изглеждаше корав и създаваше впечатление на темерут, но всъщност беше добродушен като плюшено мече.
„Чист творец“ е една от най-големите похвали, които дава Джобс.
Само след две седмици Ранд взима самолета и отива в къщата на Джобс в Удсайд, за да му представи резултата. Първо вечерят, след това Ранд дава на Джобс една елегантна брошура, в която е описан творческият процес на създаване на логото. На последната страница е изобразено самото лого. „Дизайнът, цветът, подредбата и ориентацията на логото са един вид изследване на контраста“, пише в брошурата. „Ъгълът на наклона придава на куба веселост, напереност, които внушават приятелското, спонтанно излъчване на коледна пощенска марка, но едновременно с това и авторитетния вид на печат“. Думата